четвъртък, 9 август 2018 г.

На първа страница: Разказ за това как се сдобих с първата си магическа пръчка

брой 2, лято 2018

днес 


Разказ за това как се сдобих с първата си магическа пръчка
/от МyWand/


Драги читатели, напълно осъзнавам, че изглежда глупаво на първата страница на изданието си да се „фукам“ с някоя от новите ми магьоснически придобивки. Замислих се, че можеше да поместя тук някоя важна новина за магьосническия свят например, или пък някое интервю със знаменит магьосник. После обаче си казах „Е, какво пък, това си е моят вестник, хипогрифите го взели, ще си правя каквото си искам!“.

И така, вероятно вече всички сте чули за този млад майстор на магически пръчки в България /повече за неговите мотивация, начин на работа и интереси, можете да прочетете в интервюто му за „Мъгълофобия“/.

Неговото име е Марио Маринов и е горд създател на MyWand, страница във Фейсбук, откъдето можете да си поръчате истинска ръчно изработена от дърво магическа пръчка. Точно това направих и аз преди няколко месеца. 






   








Вляво можете да видите как изглежда моята първа магическа пръчка /на фона на колекцията ми от други магически неща/. Дървесината е от кестен, съдържа перо от феникс, дълга е 32 см, неогъваема. Особено харесвам формата ѝ, която е леко крива нарочно, за да подчертае на моменти странния ми характер. Не исках да прилича на никоя от известните пръчки, които виждаме във филмите по „Хари Потър“, а имах съвсем друга представа за това как трябва да изглежда тя. Свързах се с Марио чрез Фейсбук и му изпратих приблизителна картинка, която намерих в Интернет.

Препоръчвам на всички магьосници, които още си нямат пръчка, или пък биха искали да заменят настоящата си такава, да се свържат с MyWand. Хубаво е, че и в днешно време има млади магьосници, които се интересуват от този благороден и много труден занаят и сме късметлии, че един от тях живее в България.

Не се колебайте в коментари да споделите какви са вашите магически пръчки и дали са творение на MyWand. Ще се радваме да научим какво още е измайсторил българският Оливандър.




Какво ново в Мъгуортс?
Или пълни самопризнания за това, че вероятно не съм много добър администратор на този сайт…


Както можете да се досетите по негативното леко депресиращо (нарочно е!) подзаглавие, в тази рубрика на „Мъгуортс днес“ нямам особено много за обявяване, освен че най-накрая успях да допреведа първа глава на фенфикшъна „Джеймс Потър“, която можете да прочетете тук: Глава 1 – Сянка на легенди.

Признавам, че наистина отне много време, но за свое оправдание ще кажа, че главата си беше доста дългичка, 21 страници, а и освен това беше разделена на три части и действието се развиваше на три различни места. Другата причина е, че в последните месеци просто не бях в „превеждащо“ настроение, така че ако си мислите, че през това време поне съм превеждала статии от Потърмор, ще ви разочаровам. Има само три нови превода в тази секция: Сърцевини на магическите пръчки, Господин Оливандър и Технологии. О, и все пак започнах с превода на официалната енциклопедия на Warner Bros. Можете да видите предговора тук.

А колкото до депресиращото подзаглавие, с него исках да се извиня на читателите за това, че не се занимавам достатъчно често със сайта, че бавя преводите и както виждате първоначалната ми идея да пускам по един брой на „Мъгуортс днес“ всеки месец, се провали с гръм и трясък. За съжаление съм от хората, на които им е трудно да задържат 





   






 вниманието си дълго време на едно нещо и общо взето пиша само когато имам какво да споделя, а и съм в съответното настроение за това.

Надявам се редките преводи и броеве все пак да са ви интересни, а ако имате някакви оплаквания или рекламации, можете да ги отнесете към отдел „Караконджули“ на нашето издателството, откъдето ще ви препратят към съответния караконджул, отговарящ за връзките с обществеността.

О, за малко да забравя  -   идеята с ролплея не изглежда да предизвиква някакъв интерес   /което не е неочаквано, тъй като Мъгуортс разполага с доста малко общество от фенове и вероятно още по-малка част се занимават с  ролплей/. Въпреки това засега смятам да оставя всичко както си е. По-добре да има възможност за игра на ролплей и съответните места от сайта да си стоят празни, отколкото някой ден да се появи желаещ за нещо подобно и да види, че въобще няма къде да пише. Харесвам ролплейването, защото развива въображението и е най-сигурният начин да построиш своята собствена хогуортска история.

Между другото, ако някой все пак реши да пише в настоящата тема, да знаете, че с радост ще се включа и аз.


- 1 -




Коментари за разни Хари Потърски неща: Защо продължавам да играя на Hogwarts Mystery?
И като говорим за хогуортски истории, както вече казах по-горе, не пиша достатъчно често в този сайт, така че с голямо закъснение коментирам първата от двете мобилни игри по „Хари Потър“, които излизат тази година. Вече прочетох доста други коментари по темата, с някои съм съгласна, с други не съвсем.

Едно уточнение. Най-чистосърдечно си признавам, че съм един от онези нетърпеливци, които си свалиха бета версията два месеца преди официално представяне на играта. Бета версията беше достъпна само за Австралия, но някои хитреци бяха успели да я качат в разни сайтове, откъдето и живущите в други държави нетърпеливци можеха да си я дръпнат и да я играят. Още тогава, въпреки ограниченията на версията, ми направиха впечатление някои неща, които и другите изпробвали играта впоследствие, коментираха с раздразнение, като например много бавното зареждане на енергията, не чак толкова интересната история, както и ограничените избори, които може да прави героят.
Сега, няколко месеца по-късно, продължавам да играя Hogwarts Mystery и ето някои от причините да не се отказвам от нея.

Играта се развива
Едно от хубавите неща в “Hogwarts Mystery” е, че разработчиците продължават да развиват играта. Е, вярно, че не наблягат толкова много на самата история, но пък откакто си инсталирах официалната версия, за няколко месеца имаше три големи ъпдейта и те добавиха някои нови функции – допълнителни мисии; взаимодействие с други NPC герои и изграждане на някакви по-задълбочени отношения с тях и най-скорошното допълнение – възможността да си имаш домашен любимец. Разбира се ограничения има и тук, например разговорите с отделните герои се повтарят непрекъснато, не можеш да си избереш външния вид на животното и т.н., но да се надяваме, че всички тези недостатъци ще бъдат изчистени след време. Също така, с всяка следваща учебна година се отключват нови учебни предмети, както и нови места във и около замъка. А както Михаил от Мъгълофобия отбеляза – графиката на играта си я бива.

Дуелирането
Харесвам идеята за дуелирането, което е на принципа „камък, ножица, хартия“, т.е. не се свежда до някакви умения на героя, а до голяма степен е въпрос на късмет и налучкване. От една страна ето ви още нещо, което ограничава изборите, но пък на мен лично ми харесват игри, в които има късмет, така че ми действа разтоварващо. За съжаление не можеш да си се разхождаш из замъка и да предизвикваш случайни хора на дуел, а трябва да стигнеш до момент от историята, в който се






   










налага да се дуелираш, но ако след време дадат възможност играчите да се дуелират едни с други и да печелят например награди или поне някакви точки опит, мисля, че дуелирането ще се превърне в доста забавна част от играта. С други думи – има потенциал за развитие.

*Малко след като приключих с писането на тази статия излезе поредният ъпдейт на играта, който наистина дава възможност да се дуелираш с други играчи. Тъй като не виждам таймер, не мисля, че се сражавате в реално време, а по-скоро се опитваш да спечелиш срещу случайно избран играч със съответните му статистики, а и освен това не е много ясно за какво точно служат билетчетата, така че това може би ще го коментирам в следващия брой.

Времето за игра се увеличава
След време, когато вдигнете нивото на героя достатъчно и отключите достатъчно части от замъка /във всяко, от които винаги се крие поне по една светкавичка с енергия/, и като добавим и взаимодействието с отделните герои, все пак се събира някакво прилично време на ден за игра. Така или иначе след като мине първоначалното вълнение, на повечето хора им намалява желанието да стоят цял ден залепени за смартфона, за да играят.

Какви са възможностите за подобрение?
Според мен Hogwarts Mystery има потенциал да стане много по-интересна, но има няколко неща, над които създателите биха могли да поработят. Едното е историята. Вместо да се измисля готова история, една и съща за всеки герой и ограничаваща въображението, биха могли да ни оставят да започнем от едно и също място, но правейки различни избори /според характера на героя и според дома му/, историята да се развива по различен начин.
Ако след време наистина направят така, че да можем да се състезаваме помежду си, трупайки точки за домовете си или дуелирайки се, това също би била сериозна крачка към увеличаването на времето за игра.

Биха могли да измислят тест за разпределяне по домовете, а не всеки да си избира сам дома, а също и други тестове – за патронус, за богърт и пр., така че героите да могат да се персонализират не само на външен вид, а да можем да си избираме и какъв да е характерът им. Могат да се добавят и оценки (или нива) по различните предмети, така че да се вижда всеки герой в какво е добър, а не само неигровата Пени да се справя чудесно с отварите, Бен с магиите, а ние да сме някакви посредствени ученици, които за най-малкото нещо викат приятелите си на помощ…









- 2 -



Нови открития: 
"Battle for Hogwarts" - настолна игра
Преди малко повече от година близо до блока, в който живея, отвориха заведение за игра на настолни игри Bar Restart. Всеки ден когато излизах или се прибирах вкъщи си мислех „някой път трябва да сляза да изпробвам някоя игра, все пак ми е на две крачки“, но все бързах или имах други планове. Така отмина една година. Това, което ме накара най-накрая да отида в заведението, беше новата им настолна игра по „Хари Потър“. За нея искам да ви разкажа в тази рубрика.


Играта се казва „Battle for Hogwarts” и за съжаление я няма преведена на български, но това че е на английски не е голяма пречка веднъж като схванеш идеята. Играта е с карти. Съветвам ви ако решите да я играете, за по-лесно да хванете някой от хората в заведението и да помолите да ви я обясни. На мен ми помогна едно височко момче, то знаеше правилата наизуст.

Обяснявам накратко. Играе се с до 4-ма души. Всеки влиза в ролята на някой от следните герои – Хари, Рон, Хърмаяни или Невил. Има


   








седем рунда /по един за всяка година в „Хогуортс“/ и по време на всеки рунд трябва да преборите определен брой злодеи. С всеки рунд злодеите стават повече и се добавят нови правила, нови карти с магии или с магически предмети. Не е нужно да играете всички рундове наведнъж /това би отнело страшно много време/, а можете да изиграете само един. Трябва да запомните само в какъв ред се случват събитията /например злодеите винаги са първи/ и по колко карти трябва да теглите, всичко останало е описано върху самите карти и просто трябва да изпълнявате указанията.

Играта отнема време, но е интересна. Харесва ми, че участниците не се състезават, а заедно се опитват да спечелят. Има доста голяма доза късмет, но трябва и да се мисли, особено от трети рунд натам. Понякога се налага да вземаш решение дали да се излекуваш например, или да победиш някой злодей, или кой злодей да нападнеш първи в зависимост от това какво може да ти направи. Ако и вие сте играли на тази игра, ще се радвам да споделите дали и на вас ви харесва.






Други нови открития: Неофициалната предистория на "Хари Потър"


Това е нещо което открих, докато се ровех из по-големите чуждестранни фен сайтове за „Хари Потър“. Не е нещо ново и може би повечето хора знаят за тази история, но аз не бях чувала за нея, така че за мен си е „ново откритие“.
Неофициалната предистория на „Хари Потър“ е кратка (само 800 думи) написана на ръка върху картичка история от Джоан Роулинг. Продадена е на търг за 25 000 паунда на благотворително събитие в Уатърстоун, за целите на което всъщност авторката я написва. Парите отиват за английския ПЕН-клуб (организация на авторите) и за една от асоциациите за борба с дислексията. Историята е публикувана онлайн на 11 юни 2008 г. Действието се развива три години преди раждането на Хари Потър и разказва една случка от живота на Джеймс Потър и Сириус Блек. 
„Въпреки че когато седнах да пиша, се почувствах малко като човек, преодолял някаква зависимост, който отново се връща към предишните си навици, думите се изливаха от ръката ми с плашеща лекота. НЕ смятам да пиша предистория, точно това написах и върху самата картичка. Просто си помислих, че това е най-добрият начин да спечеля пари за две наистина благородни каузи.“ – Дж. К. Роулинг 
През май 2017 г., картичката, на гърба на която е написана историята е открадната. Въпреки призивите на Джоан Роулинг и на местната полиция, тя така и не бива върната.
Ето и моят опит за превод на историята. Той ще бъде добавен и в раздела „Други преводи“.


Мотоциклетът се движеше с превишена скорост и толкова рязко взе завоя в тъмнината, че и двамата полицаи в преследващата го кола ахнаха. Сержант Фишър удари с широкия си крак спирачката, като си мислеше, че момчето, седящо в коша на мотоциклета, със сигурност ще бъде изхвърлено под колелата; мотоциклетът обаче успя да завие без да се лиши от нито един от пътниците си, а вместо това изчезна в тясната странична уличка, последван от премигваща опашата червена светлина.

Сега ги спипахме! – провикна се полицай Андерсън развълнувано. – Това е задънена улица!
Залягайки над волана и сграбчвайки скоростния лост, Фишър одраска половината боя на колата, докато я пришпорваше в надпревара нагоре по улицата.
Taм, в светлините на фаровете стоеше плячката им, най-накрая неподвижна след четвърт-часово преследване. Двамата мотоциклетисти бяха хванати в капан между високата тухлена стена и полицейската кола, която се приближаваше към тях като ръмжащ хищник със светещи в тъмното очи.

Имаше толкова малко разстояние между вратите на колата и стените на улицата, че Фишър и Андерсън трудно успяха да излязат от превозното средство. Беше им унизително да трябва да се провират заднешком като раци към престъпниците. Фишър затътри пищния си корем покрай стената, закачайки копчетата на ризата си и накрая изкърти страничното огледало с гърба си.

Слез от мотоциклета! – изрева той на подсмихващите се младежи, които седяха в мигащата синя светлина, сякаш ѝ се наслаждаваха.

Те изпълниха заповедта. Фишър се освободи най-накрая от счупеното странично огледало и ги огледа. Изглеждаха към края на тийнейджърските си години. Шофьорът имаше дълга черна коса; нахалният му привлекателен външен вид неприятно напомняше на Фишър за оня безделник, свирещ на китара, който беше гадже на дъщеря му. Второто момче също имаше черна коса, само че беше къса и стърчеше във всички посоки; то носеше очила и се усмихваше широко. И двамата бяха облечени с тениски, на които беше изобразена голяма златна птица – по всяка вероятност логото на някоя оглушителна бездарна рок банда.

Нямат каски! – кресна Фишър, сочейки ту едната открита глава, ту другата. – Превишаване на скоростта със… значително превишаване на скоростта! (Всъщност отчетената скорост беше по-голяма, отколкото Фишър бе подготвен да приеме, че един мотоциклет може да развие). – Отказват да спрат пред полицията!

Бихме се радвали да спрем да си побъбрим – каза момчето с очилата – само че се опитвахме да…

Не се прави на умен -  и двамата ще си имате сериозни неприятности. – изръмжа Андерсън. – Имена!



   







Имена? – повтори дългокосият мотоциклетист – Ъъ, ами да видим. Уилберфорс… Батшеба… Елвъндорк…

И хубавото на последното е, че може да се използва и за момче, и за момиче. – каза момчето с очилата.

О, имате предвид НАШИТЕ имена? – попита първият, когато Андерсън се разтресе от ярост. – Трябваше да уточните! Това тук е Джеймс Потър, а аз съм Сириус Блек!

Нещата ще ти се видят доста черни след минута, ти малък, лигав...

Но нито Джеймс, нито Сириус го слушаха. Изведнъж и двамата застанаха нащрек като ловни кучета и зяпнаха през Фишър и Андерсън над покрива на полицейската кола, в тъмната паст на алеята. След това с идентични плавни движения посегнаха към задните си джобове. За един миг двамата полицаи си помислиха, че виждат отблясъците на пистолети, насочени към тях, но след секунда разбраха, че мотоциклетистите са извадили не друго, а...

Палки за барабани? – присмя се Андерсън. – Мислите се за много забавни, а? Добре, арестувани сте по обвинение за…

Но Андерсън така и не успя да назове обвинението. Джеймс и Сириус бяха извикали нещо неразбираемо и лъчите от фаровете се бяха размърдали.

Полицаите се огледаха и след това отстъпиха назад. Трима мъже летяха – наистина ЛЕТЯХА – над улицата върху метли – и в същия момент полицейската кола се изправи на задните си гуми.

Коленете на Фишър се подкосиха и той се свлече на земята; Андерсън се спъна в краката на Фишър и падна върху него; чуха мъжете на метлите да се удрят в изправилата се кола с шумни звуци – ТУП - ПРАС – ПУК – и да падат безжизнени на земята, докато дървени парчета от метли се посипваха върху тях.
Моторът на мотоциклета отново се съживи и изрева отляво. С отворена уста Фишър едва събра сили да погледне назад към двамата младежи.

Много благодаря! – провикна се Сириус някъде над двигателя. – Задължени сме ви!

Да, радваме се, че се запознахме! – каза Джеймс – И не забравяйте Елвъндорк! Подходящо е и за двата пола!

Земята се разтрепери под тях с оглушителен звук и Фишър и Андерсън ужасени се хвърлиха с протегнати един към друг ръце; тяхната кола тъкмо се бе приземила на земята. Сега беше ред на мотоциклета да изръмжи. Пред невярващите очи на полицаите, той полетя. Джеймс и Сириус се стрелнаха в нощното небе, а опашката от светлина след тях заблещука като рубин и изчезна.




- 3 -



Един магьосник сред мъгъли: 
Какво ми се падна от кутията с Хари Потърски неща, която си поръчах?


Преди няколко месеца научих за един български сайт, от който можеш всеки месец да си поръчваш кутия с предмети, които биха се харесали на феновете на дадена книга или филм, или комикс /всеки месец темата е различна/. Вероятно сте чували за тази "мода" с кутиите, тъй като е доста популярна в чужбина, но не знаех, че и в България съществува такова нещо. Хората обичат да получават подаръци и това, че не знаеш точно какво ще има в кутията, прави преживяването още по-интересно. Затова като видях, че смятат да пуснат кутия за фенове на "Хари Потър" веднага си поръчах, и то по-голямата (тъй като има два размера, съответно на различни цени). Предполагам, че доста от вас са чули за това и също са си поръчали кутии,  а и вероятно нещата вътре са същите (или почти същите) за всички, но въпреки това искам да споделя какво имаше в моята кутия и да разкажа дали съдържанието ми харесва.

Това вляво е снимка на почти всички предмети, които бяха вътре, с изключение на тениската. Във всяка кутия има тениска, като предварително когато поръчваш, си посочваш размера. Аз моя не го бях улучила (често се случва) и моята тениска е малко голяма, но въпреки това мисля да си я нося от време на време, защото все пак си е Хари Потърска тениска. Тъй като не съм я снимала, ще я опиша - бяла е, със сиво-черен принт, изобразяващ знака на Даровете на смъртта и около него се виждат други символи и изображеноя от поредицата. На мен ми харесва, че основният цвят е бял, тъй като често нося черни или бели тениски, но бих предпочела самитя принт да е цветен и на нещо по-конкретно, например на герба на "Хогуортс", или пък на някоя илюстрация от някоя глава. (Между другото намирам илюстрациите от предишната версия на Потърмор за много красиви).

   






На картинката можете да видите чаша с Хитроумната карта, която си върви с подложка със същата картинка и към нея имаше закрепен и гумен ключодържател с надписа "Тържествено се кълна, че ще върша пакости" на английски. Не съм голям фен на гумените ключодържатели, тъй като се зацапват бързо и се късат /признавам, че не съм от хората, които си пазят нещата/. Така че вероятно няма да го използвам по предназначение, а по-скоро за украса на Хари Потърския ми кът. Чашата за сметка на това ми харесва, защото обичам шарени чаши. Винаги влизат в употреба /защото обичам да пия кафе/, а ако ли не, биват трансфигурирани в чаши за бюро, където си държа моливите и химикалките.

Квадратната метална кутийка съдържа тесте обикновени карти, само че четирите обичайни бои са заменени от символите на четирите дома. Самите карти са доста изчистени, основният цвят на всичките напомня пергаментов свитък, така че не изглеждат като карти за деца. Идеята е интересна и кутийката доста ми харесва, така че съм доволна от това попълнение към колекцията.

Последното, което виждате на картинката е фигурка на Фанг. Падна ми се от кутийка за Фънко поп фигурка и според мен ако има разлика в кутиите, вероятно ще е точно тук, тъй като не се вижда каква фигурка съдържа кутийката, а е въпрос на късмет кой герой ще ти се падне. Това ми е първата такава фигурка и бих се радвала ако ми се беше паднал герой, който не е животно, например Дъмбълдор или Луна, но и Фанг ми харесва и дори обмислям дали това да не е началото на нова колекция...

Като цяло кутията ми хареса и ако догодина пуснат друга на същата тема, вероятно пак ще си поръчам. Ще се радвам да споделите дали и вие сте си поръчали и дали са ви се паднали същите неща.



Един магьосник сред мъгъли: Празнуваме рождения ден на Хари Потър в офиса


Този път идеята не беше моя, а на друга група колеги, които по принцип се занимават с това да организират забави инициативи за останалите. Въпреки това ме поканиха да участвам в организацията, задно с още няколко други колеги-фенове, тъй като не разполагахме с много време и всякаква помощ беше добре дошла. Ето какво успяхме да измислим и да реализираме заедно.

Парти за рожден ден с магьоснически вкусотийки
В помещението за хранене в офиса събрахме две маси и ги покрихме с червена покривка, а отгоре наредихме всякакви буркани, пълнени с бобчета /смесихме класически Jelly Beans с Хари Потърски бобчета с неприятни вкусове, за да има повече разнообразие/; с желирани червеи и разни други бонбони, които кръстихме подобаващо с магически имена. Една колежка беше направила курабиики, които отвън изглеждаха еднакви, но когато ги разчупиш, отвътре можеха да бъдат червени, сини, зелени или жълти. Нарекохме ги "разпределителни курабиики" и ги използвахме, за да разпределим по домове нашите колеги.

Други колеги също бяха сготвили разни магически ястия като солени мандрагори и котелни сладкиши. Украсихме масата със сребристи надписи върху черен картон, които сложихме до всяко ястие. Етикетите на безалкохолните напитки бяха сменени с магически етикети, на които пишеше "Огнено уиски" или "Бирен шейк". Накрая украсихме с няколко балона, за да заприлича съвсем на парти за рожден ден.

Супер труден Хари Потърски куиз
В действителност куизът не беше чак толкова труден - имаше и доста лесни въпроси, но имаше и някои много трудни. Включиха се приблизително десетина колеги, които си теглеха листчета с въпроси от една чаша с формата на котел. Признавам си, че доста от въпросите ги взехме от куизовете в Потърмор, но имаше и някои, които измислихме сами. Победителят в куиза получи енциклопедия и стикери, а момИчето, което взе второто място, спечели фигурка от полимерна глина, която изобразяваше бебе оками /аз я правих предишната вечер и се надявам, че фигурката ѝ е харесала/.





   






И най-забавната част от празненството (не само според мен, но и според всички участващи) беше...

Състезание от типа Treasure Hunt /или лов на съкровища из офиса/. Принтирахме върху бял картон 50 различни карти с велики магьосници /и рисувахме върху тях, за да подсилим цветовете и да добавим сребристи елементи/. След това ги скрихме добре из офиса и принтирахме указания, по които да се ръководят отборите, за да ги открият. Указанията можеха да бъдат разбрани дори от не-магьосници, но в същото време бяха достатъчно трудни, че да забавят участниците. Включваха и малко вътрешен за екипа хумор.

Сформираха се четири отбора от по 6-8 души всеки. Отборите нарекохме на четирите дома и използвахме резултата от разпределителните курабиики, за да изберем кой в кой отбор да бъде. Спечелиха колегите от "Рейвънклоу" /разбира се :D/, които намериха цели 17 карти, но и останалите изглежда доста се забавляваха докато тършуваха из офиса.

Ето примери за някои от по-интересните места, където бяхме скрили карти - в Дяволската примка /палмата/, в дома на Стенещата Миртъл /в дамската тоалетна/, в кабинета на директора /на бюрото на нашата мениджърка/ и пр.

Отборът-победител спечели голям шоколад, бонбони и ръчно изработени от мои колеги книгоразделители-совички и оригами еднорози, змейове и феникси.
Цялото празненство отне около час и според мен се получи доста добре. Много колеги, които не са фенове на "Хари Потър" също се включиха в лова на съкровища и се забавляваха, така че в заключение се надявам да сме запалили някои от тях да прочетат книгите или поне да гледат филмите.


- 4 -


На лов за теории из мъгълската мрежа... Котешки истории и връзки с други поредици


Признавам си, че много обичам да чета теории и анализи по поредицата /затова и съм такъв фен на Мъгълофобия и от време на време когато ме налегне вдъхновението, пиша коментари към статиите в блога/. Много е вдъхновяващо това, че феновете на „Хари Потър“ дори толкова време след издаването на последната книга, не спират да разсъждават върху историята и да търсят скрит смисъл в действията на героите или в сюжетната линия. Или просто обръщат внимание на подробности, които друг може и да е подминал. Не съм чувала за други толкова активни фенства.

Та от време на време се ровя в разни потърски групи във Фейсбук или в Гугъл /за чистокръвните читатели пояснявам – най-общо казано това са мъгълски методи за намиране на информация/ и намирам доста интересни и понякога дори стоящи на ръба на безумието теории. Не бих могла да изброя всичките, но все пак бих искала да ви запозная с три, които може да ви накарат да се позамислите.

Крукшанкс е Регулус Блек?
Както знаем, Регулус е братът на Сириус Блек. От домашния дух на фамилията Блек, Крийчър, научаваме, че Регулус умира в пещерата, в която Дъмбълдор и Хари отиват, за да намерят и унищожат един от хоркруксите на Вие-знаете-кого. А хрумвало ли ви е, че е възможно Крийчър да греши и Регулус да е жив?
Е, явно на други фенове им е хрумвало. Те смятат, че е може Регулус да е бил зоомаг, също като по-големия си брат и да е успял да се измъкне от пещерата и да се скрие. Според тях Крукшанкс е Регулус Блек, трансфигуруран в котарак. Ето някои от аргументите, които посочват.

За първи път срещаме Крукшанкс в третата книга, по същото време, когато "на сцената" се появява и Сириус. Когато Хърмаяни го купува от Магическата менажерия, научаваме, че никой не го е искал и затова е там от дълго време. Дали това означава, че е там от месеци, години или може би дори десетилетия? Твърди се, че Регулус е умрял през 1972 г., а Хърмаяни се сдобива с Крукшанкс през 1993 г.

Фамилията Блек имат навика да кръщават децата си с астрономически имена. Сириус е звезда от съзвездието Куче и може да приема формата на куче, а Регулус е звезда от съзвездието Лъв. Феновете, подкрепящи тази теория отбелязват, че Крукшанкс доста прилича на рижаво лъвче...

Освен това Сириус може да общува с него. Магьосниците, дори зоомаговете като че ли не се справят особено добре с общуването с животни, така че може би е малко странно, че Сириус успява да комуникира с котката на Хърмаяни, освен ако котката не е друг зоомаг.

Крукшанкс не харесва Скабърс още от самото начало и го преследва. Някои фенове твърдят, че това е така, защото усеща, не само че и той е зоомаг като него, а и че е лош човек /бивш смъртожаден/.

Крукшанкс е много защитнически настроен към Сириус. Когато Хари насочва пръчката си към Сириус, Крукшанкс е първият, който се опитва да го предпази като скача върху гърдите му. 

Джоан Роулинг обясни още преди доста време, че Крукшанкс просто е много умен, тъй като е наполовина нийзъл /магическата версия на котка/. И все пак ще се радвам да споделите какво мислите за тази теория.

Госпожа Норис е зоомаг?
Тази теория я срещнах в два различни варианта. Някои фенове твърдят, че госпожа Норис е съпругата на Филч, която се е превърнала в котка чрез магия, но нещо се е объркало и магията не е може да бъде развалена. Втората група от фенове смята, че госпожа Норис не е съпругата, а сестрата близначка на Филч. И двете групи посочват сходни аргументи в подкрепа на теорията.



   






Някои от навиците/способностите на госпожа Норис не са обичайни за обикновена котка. Например това, че може да извика Филч, колкото и далеч да се намира в замъка. Дали двамата нямат телепатична връзка /близначка/ или просто много силна връзка /съпруга/? Изглежда котката наистина е много умна, но все пак единственият подобен случай е Крукшанкс, а според авторката той е наполовина нийзъл. Нищо подобно не се споменава обаче за госпожа Норис.

Другото, което прави впечатление е името. Защо не просто Норис? Защо Филч е решил да е госпожа? И всъщност не трябва ли да е госпожица? "Госпожа" не показва ли, че е омъжена, а котките нали не могат да се омъжват?
Или може би просто Филч е откачен коткоман, който наистина възприема котката си като негова сродна душа и много му се иска да можеше да се омъжи за нея... Във всеки случай преди време Джоан Роулинг лично отговори на тази теория и подчерта, че госпожа Норис със сигурност е обикновена котка. А в Потърмор ни разказа за фамилиарите и спомена, че животното, което може би най-много се доближава до фамилиар е госпожа Норис и е парадоксално, че единственият безмощен магьосник, когото опознаваме отблизо, си има такова животно. /Ако не се сещате какво е фамилиар, можете да прочетете превода на статията от Потърмор тук./

И ето последната теория, за която мисля да ви разкажа в този брой. Тази е малко по-особена, защото замесва герои от друга известна британска поредица.

Четирите деца от поредицата "Нарния" са четиримата основатели на "Хогуортс"?

Не знам дали сте чели книжките, но вероятно сте гледали поне първия филм. Спомняте ли си добре четирите деца, Певънси, които попадат в магическата страна Нарния? Най-голямото от тях, Питър, се отличава със своята храброст, най-често го виждаме облечен в червени одежди, а на рицарските му доспехи е изобразен лъв /да, това е лъвът Аслан, създателят на Нарния/. Оръжието, с което се сражава е тежък метален меч /може би мечът на Грифиндор?/.

Питър често спори с по-малкия си брат Едмънт, който е много различен от брат си и двете си сестри. В първия филм той е егоист, бързо се изкушава от черната магия и помага на Бялата вещица, която е главния злодей в тази част, като предава семейството си. Освен това често го виждаме облечен в тъмнозелено.

Най-умната и трезвомислещата от семейството е Сюзън, която във филма обикновено носи синя рокля и доста напомня по външност на Роуина Рейвънклоу.

Най-малката сестра е Луси, която често всички подценяват, но тя се оказва много упорита и издръжлива. Нейното "оръжие" е елексир, с който може да лекува ранените в битка. Феновете, подкрепящи тази теория посочват, че Хелга Хафълпаф е известна с лечителските си способности. Луси освен това е най-миролюбивата и най-милата от четирите деца и е много лоялна към семейството си и към Аслан. Във филма често носи жълто или кафяво.

Лично аз смятам, че всичко това едва ли е съвпадение, но за разлика от подкрепящите теорията смятам, че Джоан Роулинг по-скоро несъзнателно се е повлияла от героите на Клайв Ст. Луис, тъй като книжките за Нарния са писани доста преди "Хари Потър" и са навлезли отдавна в британската литература. По същата причина виждаме сходства и с някои идеи/герои от "Властелинът на пръстените", но едва ли самата авторка е мислела за тези произведения, докато е изграждала света на "Хари Потър". /А дори не искам да започвам темата за летежната пудра и вълшебния прашец в "Питър Пан".../

А вие намирали ли сте сходства между "Хари Потър" и други британски класически произведения?



А замисляли ли сте се... Какво се случва ако Разпределителната шапка не успее да вземе решение?
Разни въпроси, които Джоан Роулинг коментира в Туитър


Преди три години Джоан Роулинг предизвика лавина от въпроси след като отговори на една от феновете си, която попита как така на тестовете за разпределяне ту излиза, че е от "Слидерин", ту от "Хафълпаф", като ѝ написа, че вероятно е СлидерПаф-ка, т.е., че е едновременно за двата дома. Можете да прочетете отговора ѝ тук.

Опитах се да намеря допълнителна информация по въпроса , но за съжаление няма опция за търсене в профила на даден потребител, така че ако някой е попадал на нещо такова, ще се радвам да го сподели. Разбира се може просто авторката да се е пошегувала, но от друга страна представете си ако наистина съществуваха хибридни домове, колко тъжни щяха да са децата, разпределени в тях, тъй като вероятно щяха да си имат отделни от останалите общи стаи, щяха да спят сами и сигурно нямаше да могат да участват в куидичните отбори или да печелят точки за домовете...

Но вместо да тъжим за тези евентуално съществуващи ученици, ви предлагам да видим какво друго интересно научихме за света на "Хари Потър" от постовете на авторката в Туитър.

2014

Магьосниците по цял свят подкрепят отбора по ръгби на Шотландия. Това е стара магьосническа традиция, за която можете да прочетете повече в Потърмор /за съжаление още не съм превела тази статия/.
В семейството на Джоан Роулинг има двама хафълпафци, двама грифиндорци и един слидеринец.
Камъните в пясъчния часовник на "Хафълпаф", с които се отброяват точките на този дом, са жълти диаманти /защото хафълпафците са малко по-груби /в смисъл на издръжливи, жилави/ от останалите/.
Най-трудно ѝ е било да измисли как да "убие" Дъмбълдор.
Дъмбълдор никога не е бил дискриминиран от магьосниците, заради това, че е гей, тъй като магьосниците не се интересуват от подобни неща. За тях всичко се върти около магията.
Патронусът на авторката е евразийска златка. /по късно, след като излиза тестът в Потърмор за патронус, се оказва, че се е променил и вече е чапла/.
В "Хогуортс" има и евреи. Един от тях е Антъни Голдстайн.
Единствената религия, която авторката не си представя в "Хогуортс" е Уика, тъй като представителите на това движение имат много различна от описаната в поредицата идея за магията и за магьосниците. Все пак авторката се съгласява с коментара на фен, че на Луна донякъде би ѝ прилягало да членува в подобно движение.
На въпроса дали има фенове на "Междузвездни войни" сред учениците в "Хогуортс", Джоан Роулинг отговаря, че вероятно Дийн Томас е такъв.

2015

Джоан Роулинг никога не би създала хоркрукс.
Хоркруксът, който "живее" в Хари не бива унищожен след като базилискът го ухапва, защото за да се унищожи хоркрукс, той трябва да бъде толкова повреден, че да не може да се поправи. А това би могло да стане само ако Хари умре. Животворният камък продължава да фунционира, а хоркруксът в него е премахнат, тъй като Дъмбълдор чупи камъка, той наистина има пукнатина, която не може да бъде поправена, но самата магия на камъка не зависи от неговата цялост.
Известно време след като Пухчо е пуснат в Забранената гора, Дъмбълдор го връща в родината му - Гърция. Затова не го виждаме да се сражава в Битката за "Хогуортс".
Къщата на фамилията Блек се намира по средата между две мъгълски къщи просто защото предците на Сириус много харесали точно тази къща и "убедили" мъгълите, които живеели в нея, да я напуснат, след което я скрили чрез подходящи заклинания.


   







Авторката никога не е гледала филма на Нетфликс от 2011 г. за живота ѝ, така че не би могла да коментира дали той отговаря на истината или не.
Джоан Роулинг признава, че е плакала когато е писала 34-та глава от последната книга, както и след като е написала последната глава на "Вакантен пост".
Много фенове са си представяли Дъмбълдор и Макгонагол като двойка преди да бъде обявено, че Дъмбълдор е гей.
Авторката предпочита кучета пред котки, защото е алергична към котки. Патронусът на Рон е куче от породата Джак Ръсел, защото последното куче, което са имали е било точно от тази порода. През 2014 г., откогато е този туит, Джоан Роулинг има западнохайландски териер, който е сив на цвят.
Не всички слидеринци се смятат за по-добри, защото са чистокръвни. Но всички, които мислят така са слидеринци.
Цялото име на Стенещата Миртъл е Миртъл Елизабет Уорън. 
Патронусът ти може да се промени ако се влюбиш в някого, но само ако това е любовта на живота ти, а не се сменя при всяко влюбване.
Фред се е родил първи.
Албанските магьосници не са знаели, че Вие-знаете-кого се е укривал в Албания.
Рожденият ден на Драко е на 5-ти юни.
Снейп си има своите недостатъци, но е невероятно смел.
Авторката обича България. Българите са страхотни в куидича.
Института на салемските вещици, споменат в четвъртата книга не е истинско магьосническо училище, а шега, която препраща към институтите за жени в Обединеното кралство.
"До всички онези хора, които казват, че не са получили писмото: получихте го. Бяхте в "Хогуортс". Всички бяхме там заедно. Разбира се, че се е случило вътре в главите ви, но защо, да му се не види, това да означава, че не е истинско?" - цитат.
Рожденият ден на Луна е 13-ти февруари.
Джоан Роулинг смята, че учениците се разпределят по домове твърде рано. /във връзка с въпрос за Опаш/.
На въпроса защо Хари не е кръстил някое от децата си Елвъндорк /вижте по-горе статията с неофициалната предистория на "Хари Потър"/, авторката се шегува, че е решила да запази името в случай, че има четвърто дете.
Магьосниците учат в "Хогуортс" безплатно. Министерството на магията покрива всички такси.
В епилога на последната книга Теди Лупин вече е завършил, но е на перона, за да изпрати Виктоар.
Вуйчо Върнън харесва предаване Top Gear, но липсата му на чар и талант биха му попречили да се справи добре като водещ на предаването. /в отговор на въпрос за отношението на Върнън Дърсли към телевизията/.
Магическите способности са наследствени. Мъгълокръвните магьосници се раждат когато се активират определени рецесивни гени.
Международната конфедерация на магьосниците отговаря на мъгълската ООН.
Двете сестри от "Фантастични животни..." Тина и Куини са далечни роднини на съученика на Хари Антъни Годстайн.
Любимата теория на Джоан Роулинг е, че Дъмбълдор е Смъртта /от приказката за Тримата братя/. Тя смята, че се връзва много добре с историята.
На въпроса какъв е патронусът на Хагрид, авторката отговаря, че Хагрид не би могъл да извика патронус, тъй като това е много трудно заклинание.
Ако Крукшанкс се изправи срещу госпожа Норис, битката ще бъде много жестока, но Крукшанкс ще победи, заради потеклото си. /наполовина нийзълско/.
Рон НЕ е пътуващият назад във времето Дъмбълдор. /отговор на теория/.
Драко НЕ е върколак. /друга теория/ И Снейп не е вампир.
Рожденият ден на Сириус Блек е 3-ти ноември.


- 5 -




Ако трябваше да си избере само една глава от цялата поредица, авторката щеше да избере глава 34 на последната книга, защото тя е кулминацията на 17 години работа.
Джоан Роулинг НЕ вярва в пророкуването.
Ако учеше в "Хогуортс" Джоан Роулинг щеше да бъде наказвана заради това, че е твърде страхлива, за да се качи на метла.
Хари кръщава едно от децата си на Снейп, защото му е признателен за това, че умира за него и заради любовта му към Лили. И защото Хари иска да покаже, че му прощава. Снейп е сив. Не е светец: той тормози Хари и съучениците му. Но не е и дявол: все пак умира, за да спаси магьосническия свят. Кръщавайки сина си на него Хари се надява, че и на него ще му бъде простено. Мисълта за загиналите по време на Битката за "Хогуортс" така и не му дава покой. Хари избира имената на онези, които нямат роднини, които да кръстят децата си на тях. 
Група пухкавели се нарича пофъл /от пухкавели/ - а poffle.
По повод чернокожата актриса, която играе Хърмаяни в "Прокълнатото дете" - Кафеви очи, рошава коса и много умна. Никъде не се споменава бяла кожа.

2016

В Потърмор ще бъде публикувана информация за училищата, в които учат магьосниците от Канада и от Австралия.
Както могъщите магьосници могат да правят магии без да използват пръчки, по същия начин могат да летят без да използват метли.
Във "Фантастични животни..." ще видим как първата магическа пръчка е била внесена в САЩ и откъде магьосниците са си купували магически пръчки през 20-те години. В Северна Америка има повече от един майстор на магически пръчки и всеки от тях е добър в различно направление.
Авторката държи забодено в кухнята първото писмо от издателство, с което са отказали да публикуват книгата ѝ, защото то е нещо, което е общо между нея и всичките ѝ любими писатели.
Издателството, което отказва да публикува книгата на 'Робърт Галбрейт" е едно от онези, които отказват да публикват и "Хари Потър" навремето.
Любимият герой на авторката /освен Хари/ е Дъмбълдор.
Авторката НЕ пренаписва първата книга когато издателствата отказват да я публикуват, а прави промени чак след като си има вече издателство.
Джоан Роулинг решава да "убие" Ремус Лупин чак след



   







петата книга. Артър Уизли оживява и затова Ремус трябва да умре.
Теорията, че Фоукс може да е хоркруксът на Дъмбълдор НЕ е вярна и дори я разстройва.
Джоан Роулинг никога не е предавала ръкопис без петна от чай върху него.
Заклинанието, с което се създава хоркрукс все още е тайна.
Авторката коментира резултатите от теста за патронус в Потърмор. Паунът в някои култури означава безсмъртие. Патронусите с формата на митични създания са много редки. Къртицата е господарят на подземния свят, който носи светлина в мрака. Плъхът е умен, находчив и, според китайците, късметлия.

2017

Има лимит за разстоянието, на което можеш да се магипортираш. Магипортирането между континенти би било доста опасно. Затова Нют пристига в САЩ с кораб. Не може да използва и летекод, защото това не би се отразило добре върху създанията в куфара му.
Действието на историята на "Фантастични животни" ще се развива между 1926 и 1945 година.
В следващите филми ще научим защо след като е изключен от "Хогуортс", Нют запазва магическата си пръчка и дори работи за Министерството на магията.
Обскуросите НЕ са бебета-диментори, но авторката харесва идеята.
Домовете на Тина и Куини са Thunderbird и Pukwudge, а  Серафина (президентът на MACUSA) е от Horned Serpent. Джейкъб, ако беше магьосник, щеше да е от Wampus. /още не съм превела статията за Илверморни от Потърмор, така че нямам превод и за домовете/. Самата Джоан Роулинг е от Thunderbird.
Куини (която е легилимант) не забелязва, че Грейвс е Гриндълуолд, защото Гриндълуолд е добър оклумант. Овен това той притежава и пророчески способности.

2018

Авторката потвърждава слуха, че идеята за проклятието върху преподавателите по Защита срещу черните изкуства е вдъхновено от барабанистите на групата Spinal Tap, които все се сменят, тъй като умират при странни обстоятелства.
Бъзовата пръчка е по-чувствителна от обикновените пръчки. Може да разпознае човека, който прави заклинание на настоящия ѝ собственик, без той дори да я докосне.






- 6 -