вторник, 16 януари 2018 г.

Мъгълофобия - блогът, който успява да ни върне в магьосническия свят

брой 1 / януари 2018




днес 



На първа страница: Мъгълофобия - блогът, който успява да ни върне в магьосническия свят
Интервю с Михаил Костов, създателят на Мъгълофобия





Ако сте запален "Хари Потър" фен, не може да не сте чували за блога на Михаил Костов - Мъгълофобия:
/http://mugglephobia.blogspot.com/. Михаил е един от основателите на препрочитателския клуб Daily Potter и вероятно най-големият фен на поредицата у нас, а в Мъгълофобия той прави анализи на отделни моменти от историята и пише по най-разнообразни теми, които вълнуват останалите фенове. В следващите редове, можете да прочетете кратко интервю, в което той самият разказва повече за блога.

Какво означава "Мъгълофобия" и как ти хрумна името?

Кръстих блога си "Мъгълофобия", защото ми се струва, че тази дума ме описва най-добре. Абсолютно невъзможно е да харесам човек, който не е чел "Хари Потър" или по-лошо - чел я е, но не му е допаднала. Всичките ми приятели са големи почитатели на поредицата, а жена ми е вероятно вторият най-голям фен след мен.
За самата дума ме вдъхнови една грешка в превода на "Хари Потър и философският камък", която беше поправена в по-късните издания, но все пак в продължение на години изумяваше читателите. В най-първия превод на книгата, Дъмбълдор е наречен "мъгъловраг" и аз, макар да се подразних от грешката, си харесах и си присвоих титлата. По-късно я промених на "мъгълофоб", защото ми се струва, че по-ясно показва, че не искам да имам нищо общо с мъгълите.

Как се роди идеята за блог, посветен само на "Хари Потър"? Повечето блогъри като че ли предпочитат да смесват различни теми?

Скоро се навършват 10 години откакто блогствам и първият ми блог нямаше определена тема, а пишех всичко, което ме вълнува. В един момент обаче осъзнах, че всяка втора публикация е за "Хари Потър" и реших, че е редно да направя отделен блог, в който да пиша само по темата.
Струва ми се, че имам какво да кажа и да споделя с останалите фенове.

Сам ли пишеш в блога, или си имаш помощници?

По инерция тръгнах да пиша, че съм сам, защото реално само аз натискам бутончето "Публикуване", но всъщност сам нищо нямаше да направя.
Най-много ми помага жена ми, с която обсъждаме всяка тема, преди да я публикувам. Много често тя опровергава някое мнение, което съм планирал да пусна и така ми спестява срама да го направи някой от читателите.

Обаче никога не се сърдя когато някой изрази несъгласие с мен в коментарите - ако не съм бил прав за нещо е важно да редактирам информацията навреме, за да не подведа някой друг. Затова бих казал, че всички читатели на блога също участват и в писането му.

Кои са ти любимите Хари Потърски теми? Как ти идват идеи за нова тема?

Любимите ми теми са тези, които предизвикват най-голяма дискусия и които ми позволяват да разгледам историята от различен ъгъл. Например доста хора реагираха, когато написах статия, в която защитавам част от действията на Ъмбридж и много хора бяха скандализирани от теорията ми, че Хърмаяни е била влюбена в Хари, но се е примирила с Рон.
Има няколко теми, на които мога винаги да разчитам, че ще предизвикат вълнение - за домовете, за Джеймс Потър и бандата му, за Дъмбълдор и още няколко подобни.






   








Мъгълофобия включва ли информация и за „Фантастични животни“, или предпочиташ да се придържаш към седемте книги и филми?

Историята във "Фантастични животни" е част от света на "Хари Потър", затова няма как да подмина филма. А и много го харесвам. "Фантастични животни" разширява и обогатява магическия свят.
Всъщност, в блога, макар да е посветен най-вече на "Хари Потър" и именно това да търсят читателите в него, отделям внимание на всичко, което прави Джоан Роулинг, защото наистина  я обичам и уважавам. Това включва и романите ѝ, които не са свързани със света на магията.

От чисто любопитство – какво мислиш за „Прокълнатото дете“? Възприемаш ли пиесата като логично продължение на романите?

Много обичам да коментирам "Прокълнатото дете", но не мога да кажа нищо хубаво за пиесата. Знам, че на сцена изглежда много добре, но това не променя факта, че историята не само не е логично продължение на "Хари Потър", а напълно противоречи на историята на Роулинг. Изпитвам истински гняв, когато някой нарече пиесата "осмият Хари Потър" или я причислява към творбите на Роулинг (тя няма нищо общо с писането ѝ).
За мен "Прокълнатото дете" е най-ужасното нещо, което се е случвало на фенството ни.

Разкажи малко повече за останалите си дейности, свързани с „Хари Потър“. Знам, че си една от основните фигури за Потър-фенството в България и много фенове те познават.

Опитвам се да насърчавам читателите на "Хари Потър" да стават препрочитатели, защото колкото по-дълбоко в историята вниква човек, толкова по-голям фен ще става.
Роулинг е създала богат и истински свят и е важно хората да го коментират и да споделят мнението си. Затова вече осем години организирам клуб Daily Potter, в който се опитвам да обединя най-верните почитатели на "Хари Потър".

Какви са ти следващите планове за Мъгълофобия? Как би искал да се развие блогът? Вече имаш доста последователи, които четат статиите, какво би искал да им кажеш?

Отдавна обмислям блогът да прерасне в сайт - може би още откакто открих, че на някого му е интересно. Представям си го като място, където хората ще могат да намерят каквато информация от книгата им е необходима и ще могат да споделят своите теории и впечатления с останалите. Засега обаче само си представям тези неща и нямам никакво реално намерение да ги осъществя.
Все пак много се радвам когато някой изпрати нещо, което е написал и ми позволи да го публикувам, защото е хубаво да има и различни мнения от моето. Като единствен автор в блога, съм приватизирал правото на гледна точка и със сигурност има много читатели, които се дразнят когато не откриват своите виждания в статиите. Затова изпитах истинско щастие, когато открих Мъгуортс - разбрах, че не съм сам.
На хората, които четат Мъгълофобия, на тези, които четат Мъгуортс и на всички фенове на "Хари Потър" бих казал редовно да се връщат към света на Джоан Роулинг и да търсят нови гледни точки. Искрено вярвам, че "Хари Потър" е много по-дълбока и сложна книга, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако човек се вгледа внимателно и опита да вникне в историята, ще открие безброй теми за размисъл, без значение дали е дете или възрастен човек като мен - за всекиго има по нещо.










- 1 -



Какво ново в Мъгуортс?
В тази рубрика ще намирате изброени всички новости и подобрения в сайта,
които са се случили от последния брой насам.


Тъй като не пиша нови статии (не че ми липсват идеи или теми, но наистина нямам много свободно време, а и рисуването и преводите на разни "Хари Потър" творения са ми по-интересни от писането, реших следното: отсега нататък ще публикувам всички новини, статии и коментари под формата на магьосническо списание. Вестникът ще се казва "Мъгуортс днес" (колко оригинално, нали?). Така хем ще има повече за четене и (надявам се) за коментиране, хем ще гледам информацията да е достатъчно разнообразна, хем ще имате чувството, че сте се абонирали за някое магьосническо списание.

Настоящата рубрика пък ще се използва също за да ви информирам за напредъка с преводите и статиите в Потърпедия, тъй като те не излизат в началната страница и ако не преглеждате сами сайта от време на време, няма как да научите, че съм публикувала нещо ново.

В този ред на мисли, ето няколко текста, публикувани през последните два месеца:
В Потърпедия - Магьоснически шах, Мислоем и "Хралупата" (план).
Преводи от Потърмор - Богърт, Времеврът, Експрес "Хогуортс" и от групата статии, разказващи историята на магията - XIV - XVII век.
Също така през декември направих щателен преглед на всички статии и преводи, публикувани до този момент и отстраних доста грешки, така че сега би трябвало да се четат доста по-лесно.
В секцията Други преводи можете да намерите пролога на фенфикшъна "Джеймс Потър и Залата на древните кръстопътища", а в момента се превежда глава първа.



   








Преди време от Франция си купих и официалата енциклопедия на Warner Bros за филмите и скоро смятам да започна да превеждам и статиите от нея. Засега можете да видите само техните заглавия.

И последната промяна, която заслужава да се спомене е, въвеждането на нещо като много опростена система за ролплей в сайта. За онези, които не знаят ролплеят е вид игра, в която всеки си измисля и играе от името на въображаем герой (в нашия случай, това би могъл да бъде ученик в "Хогуортс" или някой магьосник-възрастен, или ако искате дори някое създание. Всички участници пишат или съобщения в чат, или мнения във форум, като се редуват и всеки описва мислите и действията на своя герой, като идеята е да се измисли някоя интересна история. Обикновено администраторът на съответния чат или форум задава първоначална тема, или пък хората сами се уговарят помежду си за какво да пишат.

Тъй като за направата на Мъгуортс е използвана платформа за писане на блогове, няма условия да се създаде хубав ролплей, както би станало ако беше форум. Въпреки това (не знам дали съм го споменавала преди) съм голям фен на ролплейването, все пак измислих начин как да използваме възможностите на този блог за такава игра, стига разбира се да има желаещи да се включат. За повече информация предлагам да скролнете до самия край на страницата и да прочетете написаните там правила, както и настоящата ролплей тема (тъй като читателите на Мъгуортс не са особено много и според мен една активна ролплей тема е напълно достатъчна). Ако никога не сте играли, не се притеснявайте да опитате, а в случай, че имате някакви въпроси, можете да ги зададете под формата на коментари към настоящия брой.


Един магьосник сред мъгъли...

Хелоуин и Коледа с колегите-магьосници
В следващите редове ще ви разкажа малко повече за моите дейности извън мрежата
(свързани с "Хари Потър", разбира се)


О
тдавна чакам удобен случай да споделя това. През времето когато се налага да се преструвам на мъгъл (ха-ха), работя в голяма компания, а в моя екип сме около стотина души, като доста от тях са на моята възраст. За моя радост се оказа, че близо 20% от тях харесват "Хари Потър", някои са запалени фенове, други само са гледали филмите, но обмислят скоро да прочетат и книгите. Преди около шест месеца в най-обикновен разговор с няколко от тях, се роди идеята да си направим скрита фейсбук група и започнахме да споделяме там интересни статии, новини, забавни картинки на "Хари Потър" тематика и когато наближи 31 октомври, този толкова важен за магьосниците празник Хелоуин, с една от колегите ми замислихме изненада за нашите магически съмишленици. Решихме да оставим на бюрата на всички писма от "Хогуортс" и билети за експрес "Хогуортс". Добавихме и по една шепа Всякаквовкусови бобчета и по един шоколадов снич, както и по един книгоразделите в цветовете на дома на всеки. Разбира се, всички идеи бяха взети от Интернет, но въпреки това никой не очакваше подобно нещо и изненадата имаше голям успех.



   








Затова решихме да я повторим за Коледа. Този път си привлякохме още двама помощници плюс един фен, само че не на "Хари Потър", а на драконите и змейовете, който се включи в последния момент и "спаси" изненадата.

Изненадата този път беше за всички колеги, тъй като нали сте чували, че на Коледа стават чудеса и по тази причина преди ваканцията отворихме Хогсмийд за нашите колеги-немагьосници и ги покнихме да си вземат безплатни лакомства от "Меденото царство", а в същото време магьосниците в екипа имаха да разрешат загадка, която ги доведе до цял шкаф със заключени шоколадови жаби с фалшиви жаби (специална доставка от шегаджията Зонко).






- 2 -



Нови открития: 
Поредицата за Джеймс Потър
Един от най-известните фенфикшъни по "Хари Потър"


Искам да споделя една поредица романи, писана от фен на „Хари Потър“, която е доста известна в САЩ и във Великобритания.

Поредицата за Джеймс Потър е неофициалното продължение на романите за Хари Потър. Книгите са написани от американския автор Дж. Норман Липър (GNorman Lippert) и разказват за училищните години на първородния син на Хари – Джеймс Сириус Потър. Историята започва 18 години след битката за "Хогуортс" (или една година преди епилога на седмата книга).

В началото проектът представлява поредния фенски разказ, но след това има неочакван успех и в момента книгите са преведени на девет езика. Български превод няма, но създателите на сайта "Мъгуортс" планират да се заемат с превеждането на първата книга и в случай, че има интерес сред посетителите на сайта, ще се опитаме да доведем проекта докрай. За ентусиастите, които биха искали да прочетат оригиналната версия, споделяме официалния сайт на поредицата, откъдето можете да си свалите безплатно електронните книги на английски:


Ето и пълния списък с романи, излезли до този момент:

1. Джеймс Потър и Залата на древните Кръстопъти (Hall of Elders' Crossing) - 2007
2. Джеймс Потър и Проклятието на Пазителя на портала (Curse of the Gatekeeper) - 2008
3. Джеймс Потър и Трезора на съдби (Vault of Destinies) - 2010
4. Джеймс Потър и Мрежата на Мориган (Morrigan Web) - 2013
5. Джеймс Потър и Пурпурната заплаха (Crimson Thread) – 2017

Тъй като още не съм ги чела и не познавам контекста, е възможно да не съм се справила добре с превода на заглавията, затова ги написах и на английски.

Допълнителни книги:

1.     Момичето на пристанището. Историята на Петра Морганстерн. - 2008
Петра е героиня, която се появява в поредицата. Историята се развива между историите на втората и третата книги.



   








2. Първата Коледа на Хари и други приказки - 2008
Това е колекция от кратки разкази на Коледна тематика, разказващи за четиримата основатели на "Хогуортс", за бащата на Хари и приятелите му и за Петра Морганстерн.

3. Руините на Камелот - 2011
Историята се развива години преди началото на поредицата. Главната героиня, Габриела, се появява за малко и в четвъртата книга за Джеймс Потър.

Авторът Дж. Норман Липерт започва да пише първата история за Джеймс Потър веднага след като излиза Хари Потър и Даровете на смъртта и тя постепенно прераства в роман. Липерт по професия е комптърен аниматор и създава уебсайт за поредицата, където публикува компютърен трейлър, показващ как логото на „Хари Потър“ се трансформира в логото на „Джеймс Потър“. Веднага сред феновете се появяват слухове, че това е продължението на книгите на Роулинг, писано от самата нея под псевдоним.

През ноември 2007, агентът на Джоан Роулинг, Нийл Блеър и говорители на Уорнър Брос отричат поредицата да има нещо общо с официалните книги или филми. Малко по-късно същия месец, в интернет пространството излиза информация, че Роулинг ще съди Липерт за нарушаване на аторските права, но впоследствие авторката прочита копие от първия роман и решава да оттегли искането си, като дори обявява, че подкрепя подобни романи, писани от фенове, стига да са безплатни и да не носят печалба на авторите.

Всичко това привлича още повече вниманието на феновете и първата книга Джеймс Потър и Залата на древните Кръстопъти (Hall of Elders' Crossing) се превръща в медийна сензация.

В момента поредицата има милиони читатели и 40 хиляди фенове в сайта Goodreads. Съществуват и аудио версии на книгите на английски.

Лично аз мисля да започна да чета книгите съвсем скоро. Ако вие сте ги чели, може да споделите дали са ви били интересни.










Анализи и теории: 
Глупост или истинска наука е пророкуването?


Преди време попаднах на статия в Мъгълофобия, която засяга темата за професор Трелони и нейните спорни пророчески умения и се замислих за пророкуването като наука. Спомних си, че съм преглеждала различни коментари и теории в мрежата за това, че повечето от пророчествата на странната учителка, дори най-неправдоподобните, накрая все пак се сбъдват. 


Обяснението беше, че професор Трелони е пра-пра-пра-внучка на известната пророчица Касандра. В гръцката митология това е името на жена, която виждала бъдещето, но била прокълната никой да не вярва на нейните пророчества. Затова се чудя дали и случаят на професор Трелони не е такъв? Джоан Роулинг доста добре обмисля всяка подробност от историята, дори и имената на героите носят някакво значение, така че нищо чудно точно това да е имала наум за Трелони. Между другото, първото ѝ име Сибила също означава „пророчица“.
По-надолу можете да прочетете част от анализите, които намерих в Интернет, а вие сами преценете дали ви звучат логично или не.


1. Може би най-разпространеното (като изключим двете за Хари и Вие-знаете-кого) е пророчеството от третата книга, което Трелони прави по време на Коледната вечеря в Хогуортс. Тогава тя обявява, че ако 13 души вечерят заедно, седнали на една трапеза, първият, който стане, ще бъде първият, който ще умре. Това звучи повече като суеверие, отколкото като пророчество, а и първият, който става от масата тогава е или Рон, или Хари (не става ясно, тъй като и двамата се изправят едновременно), а двамата оживяват до края на поредицата. Само че това, което повечето читатели пропускат е, че Рон държи Скабърс в джоба си, т.е. преди Трелони да седне на масата, на нея вече има 13 души. Дъмбълдор е първият, който става, за да посрещне Трелони и (случайност или не), той е и първият, който умира в шестата книга.

2. Това суеверие се потвърждава още веднъж в петата и отново в седмата книга. В пета глава на Орденът, 13 души вечерят на една трапеза, а първият изправил се е Сириус... След битката над Литъл Уингинг в Даровете, всички оцелели се събират на една маса, за да почетат паметта на Лудоокия. На трапезата отново има 13 души, а първи става Лупин, тъй като иска да се върне и да потърси тялото. От присъстващите той първи загива на края на книгата по време на Битката за Хогуортс.


3. В Огнения бокал Трелони прави две предсказания – в началото на годината и преди Коледната ваканция. И двете се сбъдват. В първото казва на Хари: „За жалост виждам, че те чакат много трудни дни. Страхувам се, че онова, от което изпитваш ужас, ще се случи… и то по-скоро, отколкото предполагаш…“, което може да се отнася за завръщането на Вие-знаете-кого на власт. Във второто пък може би без да иска предрича смъртта на Седрик като казва: „смъртта се приближава все повече, кръжи като хищник все по-ниско… все по-ниско над замъка…“.


4. В Орденът Ъмбридж предизвиква Трелони да ѝ предскаже нещо и преподавателката толкова се шокира, че успява да я предупреди само, че е в голяма опасност. Е, не знам дали това може да се приеме за истинско пророчество, но на края на книгата все пак Ъмбридж е нападната от кентаври. Ако това не ви се струва опасно...

5. В Нечистокръвния принц Трелони поглежда картите и предупреждава Хари: „…поразената от мълния кула. — прошепна тя. — Гибел. Бедствие. През цялото време приближава…“ Главата, в която Снейп убива Дъмбълдор се казва „Ударената от светкавица кула“. Едва ли това е случайно съвпадение, а по-скоро авторката потвърждава, че думите на Трелони са се сбъднали.




   








6. В същата книга, Трелони отново гледа на карти и вижда бъдещето, но не разбира всичко, затова е убедена, че не е разчела правилно знаците. Тя разбърква картите отново и отново, но получава същия резултат. Ето какво всъщност вижда пророчицата:
Първата карта е двойка пика, която означава „Сблъсък, конфликт“.Това може да се отнася за нейния конфликт с кентавъра за позицията на преподавател по пророкуване или за нейния конфликт с Дъмбълдор на същата тема. А може и да става дума за конфликта между Хари и Вие-знаете-кого.
Втората карта е седмица пика, която означава „Зла поличба“. Това може би е картата, която предшества „Ударената от светкавица кула“ (тук се намираме още в началото на книгата).
Следва десятка пика – „Насилие“, което може да се тълкува като пророчески проблясък за събитията от края на книгата (нахлуването на смъртожадните в "Хогуортс").
Последната карта Трелони изтегля, защото е убедена, че предишните три са погрешно възприети от нея. Тя обаче ни дава най-ясната досега подсказка: Вале пика – „смугъл младеж, вероятно в беда, не харесва питащия…“. Най-вероятно това се отнася или за Малфой, или за самия Хари, който се крие зад статуята до нея и определено не харесва преподавателката особено.
Нещо повече за избраната от Роулинг комбинация от карти пики (или мечове) при картите Таро символизира желанието да се разкрие истината, а това може да е още един намек за читателя да вземе под внимание казаното от Трелони в този момент.


А сега нека разгледаме някои от останалите пророчества, направени (съзнателно или не) в книгите от други герои.

7. Във Философския камък, Хари за първи път среща кентаври. Когато Хагрид ги пита дали са виждали нещо необичайно, те му отговарят само, че Марс грее силно тази вечер. В римската митология Марс е богът на войната, така че кентаврите предричат война. Което всъщноат наистина се случва.

8. В Затворникът от Азкабан по време на годишния изпит Хари гледа в кристалното кълбо и си измисля (както обикновено). Интересното е, че без да иска прави истински предсказания: казва, че вижда хипогриф и той си лети свободен. Всички знаем какво се случва наистина в края на книгата...

9. „— Ето тук виждам някакъв разкривен кръст… — започна той и погледна в „Разбулване на бъдещето“. — Това означава, че те чакат „изпитания и страдания“… Много съжалявам. Ама ето тук има нещо като слънце… което значи „голямо щастие“… тъй че ще страдаш, но ще бъдеш и много щастлив…“ – Това вижда Рон в чашата на Хари (отново в третата книга) и се оказва напълно прав. Дали и това не е неволно пророчество?
Тук съм допуснала грешка - това са думи на Хари, който гледа в чашата на Рон, а не обратното, както съм написала. Въпреки това реших да оставя номер 9, защото и на Рон не му беше леко когато пътуваше с Хари например, по време на последната книга, нито когато почина Фред.


10. „Може би ще работиш в Министерството на магията. — Той завъртя чашата. — Това пък прилича повече на жълъд… Какво ли може да е? — Той се зачете в своята книга. — „Неочакван късмет, злато.““ – продължава Рон и отново познава и за двете – в края на следващата година Хари печели Тримагическия турнир и неочаквано получава злато.


И така, в заключение мога да кажа, че пророкуването е една доста сложна наука, а най-интересното е, че явно най-точните предсказания идват когато най-малко очакваш или по-скоро ако въобще не знаеш, че си на път да направиш истинско предсказание. Във всеки случай професор Трелони има доста добри попадения (а тук дори не споменаваме двете ѝ "истински" пророчества за Хари), така че мисля да не избързвам да я обявявам за измамница. Вие как мислите?





- 3 -



Анализи и теории: 
Симетрията в поредицата "Хари Потър"
Една от широко разпространените теории в мрежата



Сигурно сте забелязали, че в книгите на Роулинг за Хари Потър няма нищо случайно. Авторката очевидно харесва определени числа, комбинации от числа, цветове и др. и често ги използва. Освен това не може да не сте обърнали внимание на симетрията в книгите. Теорията открай време се върти из фен сайтовете на поредицата и сега ще ви я споделя.

Симетрията в седемте книги

Както знаем, книгите са седем, като в първите три Вие-знаете-кого е слаб и няма тяло, в последните три вече си е върнал властта, а четвъртата книга, която се намира по средата, всъщност е преломна за поредицата, както и авторката сама казва. Точно в нея Черния лорд си връща силите и последователите. Ако приемем, че четвъртата книга се намира в центъра на историята, ще забележим, че останалите шест книги две по две си приличат по най-различни неща.

Това е снимка на картина, която нарисувах на платно и после удвоих на фотошоп.


Сходства между първата и седмата книга:

В първата книга Хари отива да живее при семейство Дърсли. Хагрид го докарва на "Привит драйв" с мотоциклета на Сириус. В седмата книга Хари напуска "Привит драйв" и семейство Дърсли като отлита с мотоциклета на Сириус, управляван от Хагрид.
В първата книга Хари вижда мъртвите си родители в огледалото Еиналеж. В седмата книга пак ги вижда, след като използва Животворния камък.
И в двете книги присъства магически камък, който по някакъв начин може да помогне да се избегне смъртта. В първата книга това е Философският камък, а в седмата Животворният.
И в двете книги се появяват сничът, който Хари хваща на първия си мач и загасителят на Дъмбълдор.
И в двете книги Хари накрая разбира, че не е бил прав да подозира Снейп.
В първата книга се споменава, че има змейове в "Гринготс", а в седмата виждаме, че наистина има.
И в двете книги срещаме таласъма Грипкук.



   






Сходства между втората и шестата книга:

Историята се върти около книга, която се оказва по-опасна отколкото героите предполагат. Във втората книга става дума за дневника на Риддъл, а в шестата за учебника на Нечистокръвния принц.
В началото и на двете книги в дома на семейство Дърсли се появява домашно духче (Доби и Крийчър).
В "Боргин и Бъркс" Хари шпионира Драко. Във втората книга се крие в Шкафа за изчезване, а в шестата наблюдава как Драко разглежда Шкафа за изчезване.
И в двете книги Хари подозира Драко за нещо. Във втората го смята за Наследника на Слидерин, а в шестата подозира, че напада ученици. Във втората книга Малфой е невинен, но му се иска наистина той да е Наследника. В шестата книга Малфой е виновен, но съжалява за това.
Във втората книга Джини харесва Хари, а в шестата Хари харесва Джини.
Във втората книга Хари за първи път се сблъсква с хоркрукс, а в шестата научава най-после какво е това.


Сходства между третата и петата книга:

И в двете части Сириус играе важна роля.
В третата книга Хари прави магия на леля Мардж, но Министерството на магията си затваря очите, В петата книга Хари прави магия пред Дъдли и почти го изключват от училище.
И в двете книги някой успява да избяга от Азкабан (Сириус в третата и смъртожадните, начело с Белатрикс в петата).
В третата книга Фъдж праща диментори в Хогуортс, а в петата - Ъмбридж (даже още по-голямо зло).
И в двете книги Хари лети на гърба на магическо създание, за да спаси Сириус. (В третата книга на гърба на хипогрифа Бъкбийк, а в петата - на гърба на тестрол).
И двете книги показват моменти от училищния живот на Джеймс Потър и приятелите му.
И в двете книги профеор Трелони играе важна роля (в третата предсказва, че Волдемор ще се завърне, а в петата историята се върти около предишно нейно пророчество).

И това е само едно от много интересни съвпадения (въпреки че може би въобще не са съвпадения, а точно това е искала да постигне авторката). Вие как мислите, според вас тази симетрия планирана ли е, или всичко е плод на развинтеното въображение на феновете?





Да си спомним за... 

Лего игрите "Хари Потър"
По мое мнение по-добри от официалните на ЕА games...


Лего игрите по "Хари Потър" са само две: първата проследява историята на Хари до четвъртата (включително) година, а втората – от петата до седмата. В интерес на истината едва сега се захванах да играя първата игра, защото си мислех, че щом е лего игра, най-вероятно ще е някоя глупост.

Всъщност се оказа доста интересно направена и с голяма доза чувство за хумор. В началото ще ви се струва малко странно и дразнещо това, че героите ви са лего фигурки и че има разни лего предмети в различни цветове наоколо, но се свиква бързо.

Игрите са разделени на нива като за всяка година в "Хогуортс" има средно по шест. Между нивата има клипчета, с които се обяснява историята. Интересното е, че в тези клипчета героите не говорят, а само издават звуци (малко като в "Симс") и посочват разни предмети. Освен това именно в тези клипчета се вижда хуморът на авторите, защото повечето познати сцени от филмите са пресъздадени по много забавен начин. (Например: сцената от първия филм, в която писма от "Хогуортс" влетяват в къщата на семейство Дърсли през камината: ами, в лего играта те идват от пералнята, от тостера и т.н). Мога да дам още много примери, но не искам да ви развалям удоволствието да ги изгледате сами докато играете.

Както и в оригиналните игри, и тук ще се учите на магии, които после ще прилагате върху предметите наоколо. Също така и ще забърквате разни отвари, като например Многоликова отвара, с която ще можете да приемате образа на други герои от книгите. 






   








Между другото през цялото време играете с Хари, Рон и Хърмаяни едновременно, като можете да сменяте непрекъснато героя, тъй като всеки от тримата има по някоя способност, която останалите нямат. Това е идеята и на Многоликовата отвара, която ще ви помогне да влезете и в общите стаи на другите три дома, преобразени като ученици от "Слидерин", "Рейвънклоу" и "Хафълпаф".

Кои са лошите страни на игрите?

Първо многото бъгове. Лично аз нямах проблеми до третата година. Сега обаче съм на последното ниво и още не съм открила начин да мина по-нататък.

Друг проблем е, че не можеш да запазваш докъде си стигнал когато си поискаш, а напредъкът се запазва автоматично след всяко минато ниво. Добрата новина е, че нивата не са чак толкова дълги.

И накрая: за съжаления няма опция за играене на куидич.

А вие играли ли сте на тази игра? Какво мислите, не е ли по-добра от оригиналните?















- 4 -






Да си спомним за... 
Старите интервюта на Джоан Роулинг
Коментари на авторката относно героите и книгите



Тази статия представлява нещо като превод на по-интересните цитати от сайта accio-quote.org. В него са публикувани откъси от интервюта с Джоан Роулинг за поредицата, като някои от тях разкриват допълнителни неща за света на магьосниците, както и спойлери за книгите, които още не са били публикувани тогава. Открих този сайт случайно преди доста време и бях наистина впечатлена от сериозния обем информация, събирана в него през годините, Предполагам, че феновете с нетърпение са чакали авторите на сайта да публикуват нови неща.


Както и да е, не всички знаят за него (дори по-големите фенове на поредицата), затова реших в този блог, в два поста да споделя по-интересните цитати. Няма да пиша имената на изданията, в които са публикувани цитатите, защото повечето са непознати за българската публика, но ще пиша годините. Ето по-интересните от тях.

Авторката винаги си е представяла, че "Хогуортс" е в Шотландия. (1997)
Главният герой е трябвало да бъде сирак, за да не се страхува от това да не разочарова родителите си. (1999)
Хари никога няма да се опита да стане зоомаг, защото ще се съсредоточи върху други неща и няма да има време за това. (1999)
Името на Хърмаяни е взето от произведение на Шекспир - "Зимна приказка". Авторката е смятала, че Хърмаяни има нужда от необикновено име, освен това според нея само двама зъболекари, като родителите на Хърмаяни, могат да дадат на детето си такова странно и трудно за произнасяне име. (1999)
Роулинг казва, че когато била на 11 г., се държала точно като Хърмаяни. (1999)
За авторката Невил е трагичен герой, защото и тя като него познава чувството да не си достатъчно добър в нещо. (1999)
"Дъмбълдор" е староанглийска дума за вид пчела. В представите на Джоан Роулинг Дъмбълдор обича музиката и затова често си тананика разни мелодии. (1999)
"Хагрид" е диалектен израз, който означава, че си имал "лоша" нощ /т.е. пиянствал си/. Хагрид обича да си пийва, така че често има "лоши" нощи. (1999)
И Хагрид, и Волдемор са на около 60 години. (1999)
Героят Снейп е вдъхновен от учител, който авторката е имала когато била на 9 г. (1999)
Авторката е правила търсения за легенди, свързани с призраци и повечето привидения в "Хогуортс" са базирани на подобни легенди. (1999)
Роулинг произнася "Волдемор", не "ВолдеморТ", но казва, че май е единствената. (1999)
Потър е фамилията на брат и сестра, с които авторката си играела когато била дете. (1999)
Името "Г-жа Норис" идва от Джейн Остин. (1999)
Професор Макгонагол е кръстена на един според нея много, ама много лош шотландски поет. (1999)
Имената са много важни за авторката. Някои от героите са имали по осем-девет варианта за имена, докато в крайна сметка реши кой вариант да остави. (1999)
"Хогуортс" е трябвало да бъде интернат, защото половината важни неща се случват през нощта. (1999)
В кралските градини в Лондон има лилии, наречени "Хогуортс". (1999)
Авторката винаги си е предтавяла, че "Хогуортс" е място, където цари ред, но в същото време е доста опасно, с всичките тези деца с необичайни способности, които идват в повече на учителите. (1999)
"Куидич" е измислена дума. Роулинг изписала 5 страници в бележника си с думи, започващи с "Q", преди да хареса "куидич". (1999)
Дванадесетата употреба на змейската кръв е за почистване на камини. (1999)
Роулинг е правила търсения за различни магически създания, в които хората вярват. Около 1/3 от създанията в книгите са базирани на тези вярвания, а останалото е измислено от авторката. (1999)
Никой не знае откъде идва магията, при някои се предава по наследство, при други само един в семейството притежава магически способности. (1999)
Едно от основните правила в света, измислен от Роулинг е, че магията не може да върне умрял човек обратно към живота. (1999)
В четвъртата книга и тримата главни герой трябва да се справят с по нещо. Хари за първи път наистина се сблъсква с известността си и с последиците от нея, Рон трябва да се справи със завистта, а Хармаяни се сдобива с политическа съвест /доманите духчета/. (2000)
Идеята за това Хари да спаси тялото на Седрик е дошла от "Илияда" /триъгълника Хектор-Патрокъл-Ахил. Можете да прочетете повече за това тук/. (2000)
Главният герой от анимационния филм на Дисни "Мечът в камъка" е нещо като духовен предшестваник на Хари. (2000)
Според Роулинг, Дъдли е обект на тормоз, също както Хари, но не по толкова очевиден начин. (2000)
Очилата на Хари показват неговата уязвимост. (2000)
Хари никога не е използвал Интернет, защото Дъдли винаги успява да го пререди. Но магьосниците и без това не се нуждаят от това, защото имат по-забавни начини да разберат какво се случва по света. (2000)
Авторката била принудена да махне от първата книга момент, в който Рон побеждава на магьоснически шах, използвайки особено агресивен офицер. Имало прекалено много насилие в този откъс. (2000)
Маркъс Флинт, капитанът на куидичния отбор на "Слидерин" се появява в книгата след като би трябвало да е завършил. Джоан Роулинг в едно от по-скорошните си интервюта признава, че просто е допуснала грешка, но в интервюто от 2000 г. казва, че най-вероятно Флинт е повторил една година в "Хогуортс". (2000)
Натали Макдоналд е единственият герой ученик в "Хогуортс", който съществува и в реалния свят. (В четвъртата книга я разпределят в "Грифиндор"). Истинската Натали е момиче, болно от левкимия. Майка ѝ писала на издателите на Роулинг и те препратили писмото до авторката, която го получила след когато се върнала от ваканция. Тя отговорила, но за съжаление имейлът пристигнал един ден след като Натали починала. От тогава майката на Натали и Джоан Роулинг са приятелки. (2000)
Патронусът на Дъмбълдор е феникс. (2000)
Макгонагол е на 70 г., а Дъмбълдор на 150. Магьосниците живеят малко повече от мъгълите. (2000)
Том Риддъл лъже когато казва, че Хагрид е отглеждал върколачета под леглото си. (2000)
Хагрид е бил в "Грифиндор". (2000)
Министерството на магията не издирва магьоснически деца. Вместо това в "Хогуортс" има магическо перо, което записва раждането на всяко дете с магически способности. Всяка година Макгонагол проверява кои деца са на 11 г. и им изпраща писмата. (2000)
"Снейп" е името на английско селце. (2000)
На въпроса защо е направила така че Куиръл да е лошият в първата книга, а не Снейп, авторката отговаря: "Защото знам всичко за Снейп и той никога не би си сложил тюрбан на главата". (2000)
Джеймс Потър е бил гончия, а не търсач. (2000)
Джеймс Потър е получил в наследство много пари, затова не се е нуждаел от добре платена работа. (2000)
Когато завели Дъдли в болницата, за да му махнат опашката, Дърсли обяснили на лекарите, че това било брадавица, излязла напълно  извън контрол. (2000)
Хедуиг е името на светица. (2000)
Името на Фльор Делакор означава "цвете от двора". (2000)
Американците си имат собствено училище за магьосници. Те не отиват да учат в "Хогуортс", защото то е само за Англия и Ирландия. (2000)
Учителите в "Хогуортс" през лятната ваканция си отиват по домовете. Само Филч остава. (2000)
Авторката няма карта на "Хогуортс", защото всичко се мести, но има списък кое помещение на кой етаж се намира. (2000)
В "Хогуортс" има около хиляда ученици. (2000)
Азкабан се намира в Северно море. (2000)
Градинските гноми ядат корените на цветята в градината и правят дупки в земята като къртиците. Освен това присъствието им издава, че в къщата живеят магьосници. (2000)
Дименторите са един вид описание на чувството за депресия. (2000)
Животното, в което се превръща зоомагът, отразява неговия характер, (2000)
Ако авторката беше зоомаг, щеше да се превръща в бобър. (2000)
Роулинг в продължение на пет години писала първата книга. Трябвало ѝ толкова време, за да може да измисли правилата, защото когато пишеш фентъзи книга, трябва да решиш какво героите ти не могат да правят. (2000)
Рожденият ден на Хърмаяни е 19 септември /значи е зодия дева/. (2001)
Рожденият ден на Рон е 1 март /риби/. (2001)
Бабата и дядото на Сюзан Боунс са убити от Волдемор. (2001)
Авторката имала таблица с всички ученици в "Хогуортс", домовете им, способностите им, роднините и приятелите им. Информацията за семействата им ѝ трябвала когато пишела за смъртожадните. (2001)
На въпроса защо Дъмбълдор позволява Снейп да се отнася зле с учениците, авторката обяснява, че според Дъмбълдор за да се справяш в живота, трябва да научиш различни уроци. Ужасните учители като Снейп са един от тези уроци. (2001)
Снейп е на около 35-36 години. (2001)
Пухчо в момента е в Забранената гора, защото всичко опасно е пуснато в гората. (2001)
Някои от учителите в "Хогуортс" са женени, но информацията се пази в тайна. (2001)
Куидичът не е толкова популярен на Изток, защото там предпочитат летящите килимчета пред метлите. (2001)
Куидичът бил измислен и игран за първи път през 11-ти век на място, наречено "Queerditch marsh". (2001)
Невъзможно е да се опитоми змей. (2001)
Роулинг измислила перон Девет и три четвърти докато била в Манчестър и грешно си представила гара Кингс Крос и Юстън. (2001)
Когато авторката избира имена на героите си, първо гледа да звучат добре и знае точно какъв звук иска да се получи. (2002)
Когато авторката иска да каже нещо на читателите, използва като говорител Хърмаяни или Дъмбълдор. (2003)
Луна е пълна противоположност на Хърмаяни, защото Хърмаяни се уповава на логиката, докато Луна вярва във всякакви недоказани неща. (2003)
Дъмбълдор не оставя Снейп да преподава защита срещу Черните изкуства, защото смята, че това би предизвикало най-лошите му качества. (2003)
"Мъндънгус" означава "тютюн". (2003)
Аритмантиката е предсказването на бъдещето с помощта на числа. (2003)
Английската дума за магьосник, който говори змийски е "Parselmouth" и в миналото означавала човек, който има някакъв видим проблем с устата (например цепната устна). (2003)
Хари никога няма да стане директор на "Хогуортс" - подобна кариера не му подхожда, защото е свикнал да има повече динамика около него. (2004)
В четвъртата книга Хари си връща Хитроумната карта като се промъква тайно в офиса на Муди когато той не е там и си я взима. (2004)
На въпроса защо Хари вижда тестролите чак в петата книга: защото едва когато вижда как убиват Седрик, Хари наистина осъзнава какво е смъртта.
Хари няма кръстница, само кръстник - Сириус. (2004)
Въпросът, който трябва читателите да си зададат е не защо Хари оцелява, а защо Волдемор не умира след като проклятието рикошира. Другият важен въпрос е защо в петата книга Дъмбълдор не се опитва да убие Волдемор когато двамата се дуелират в Министерството. (2004)
Хари не вижда как родителите му умират, защото е в легълцето си. (2004)
Авторката винаги си е представяла, че Хърмаяни има по-малка сестра, но така и не я споменава до 4-та книга, а после вече е твърде късно. (2004)
Роулинг не смята, че Снейп е свързан по някакъв начин с вампирите. (2004)
Ремус Лупин е нечистокръвен. (2004)
Второто име на Лупин е Джон. (2004)
Гилдрой Локхарт е герой, базиран на човек, когото авторката познава и е търпяла в продължение на две години. Той лъжел много и дори бил още по-ужасен от Локхарт. /В сайта си уточнява, че не става дума за първия ѝ съпруг/.(2004)
Портретите в "Хогуортс" не са живи, те са просто сенки на живия човек, повтарящи негови думи и могат да дават съвети. (2004)
Призраците могат да общуват с хората много по-добре от портретите. (2004)
Призраците са хора, които много са се страхували да умрат. (2004)
Второто име на Джини е Моли, а на Рон Билиус. (2004)
От всичките си герои авторката най-много не харесва Върнън Дърсли. (2004).
Мътнородите не могат да станат смъртожадни. (2004)
Второто име на професор Трелони е Патрисия. (2004)
Първоначално Рита Скийтър се казвала Бриджет. (2004)
"Авада Кедавра" е араменско проклятие, което е оригиналът на "Абракадабра" и е било използвано при лекуване на болести. Означава "Нека нещото да изчезне напълно", като "нещото", което са имали предвид, било болестта, но Роулинг решила да го използва за хора. (2004)
Максималният брой С.О.В.А, които можеш да получиш е 12. (2004)
Роулинг нарисувала карта на "Хогуортс" и на Хогсмийд за снимачния екип на третя филм. (2004)
Любимото магическо създание на авторката е фениксът. (2004)
На Роулинг би й харесало да е като Пийвс, да прави бели и да не я интересува нищо. (2004)
Дименторите са вдъхновени от качулатите, полуразлагащи се фигури от детските й кошмари. (2004)
Уинки никога няма да се излекува от зависимостта си към алкохола. (2004)
Светът на мъгълите и този на магосниците никога няма да се обединят. (2004)
Роулинг казва, че във филмите присъствието на слънчев часовник в двора на училището не изглежда странно, защото "Хогуортс" е построено върху старинно келтско селище. (2004)
Хари е прекалено честен в емоциите си, за да е добър оклумант. (2005)
Хари и Рон никога не прочитат "История на Хогуортс". (2005)
Смъртта на Сириус в петата книга не е случайна. Хари трябва да направи някои неща сам и не бива да получава твърде много подкрепа или помощ за тях. (2005)
Хари носи очила, защото Роулинг е искала да прочете поне веднъж за герой, носещ очила. (2005)





   






Хари е богат, защото когато е пишела първата книга самата авторка е имала нужда от пари. (2005)
Очите на Рон са сини. (2005)
Рон е герой, който би псувал от време на време ако издателите на Роулинг ѝ бяха позволили да използва псувни в книгите. (2005)
На авторката ѝ било много забавно да пише за романса на Рон с Лавендър в шестата книга. Рон е имал нужда да израсне в емоционален план. (2005)
Мъдростта на Дъмбълдор го е изолирала от останалия свят. Той няма партньор, нито довереник, нито приятел с равни на неговите способности. (2005)
Дъмбълдор е самоук, но също така по негово време в "Хогуортс" са преподавали доста добри учители. (2005)
Титлата на Хагрид "Пазител на ключовете" означава, че той е човекът, който пуска магьосници във и извън "Хогуортс". (2005)
Лупин много харесвал Лили, но никога не се е състезавал с Джеймс за нея. (2005)
В една от черновите имало герой на име Мопсус, който наистина имал "трето око", но авторката го махнала, защото пророческите му способности били твърде силни. Приличал на Лудоокия Муди по някои неща. (2005)
Пийвс си е дошъл със сградата и в действителност не слуша наистина Дъмбълдор. (2005)
Ако пред Волдемор се появи богърт, той би видял себе си мъртъв. Според Волдемор смъртта е унизителна човешка слабост. (2005)
В огледалото Еиналеж Волдемор би се видял всесилен и безсмъртен. (2005)
След шестата книга в огледалото Хари би видял Волдемор победен, защото вече е осъзнал, че няма да намери спокойствие докато той е жив. (2005)
Разпределителната шапка никога не греши. Тя говори с гласа на четиримата създатели на "Хогуортс". (2005)
На въпроса защо смъртта на Джеймс не защитава Хари и Лили от Волдемор, авторката отговаря, че той не е имал избор, щял е да умре при всички случаи, докато Лили е можела да бъде пощадена ако се отдръпне, но е предпочела да се жертва. (2005)
Лили не е предполагала, че като се жертва ще защити Хари. (2005)
Драко, за разлика от Хари, е много добър оклумант. Той успява добре да прикрие всичко добро у себе си. (2005)
Завесата в Министерството на магията е създадена преди много години, заедно със самата сграда. Използва се за да се изучава смъртта, никога не е използвана за екзекуции или нещо подобно. (2005)
Авторката произнася името на Гриндълоуд "ГръндълВолд". (2005)
Много малка част от учениците в "Слидерин" са деца на смъртожадни. Всъщност някои от децата на смъртожадни учат в други домове. (2005)
Мъгълските и магьосническите войни "се хранят" една от друга". (2005)
"Гринготс" идва от английската дума "ingot", кюлче злато. Авторката решила да сложи "Гр" в началото на името, защото така звучало по-заплашително. (2005)
Патронусът на Рон е Джак Ръсел териер. (2005)
Авторката посочва, че във Великобритания има около 3000 магьосници, като признава, че й е трудно да мисли с числа. (2005)
Във випуска на Хари има поне 40 ученици. (2005)
Не всички от "Слидерин" са зли. Домът е важен, за да има равновесие. (2005)
Четирите дома отговарят на четирите елемента. "Грифиндор" на огъня, "Рейвънклоу" на въздуха, "Хафълпаф" на земята, а "Слидерин" на водата. (2005)
На Роулинг й се сторило забавно да даде на "Хоуортс" девиз, който дава някакъв практически съвет, вместо обичайните крилати фрази. /Девизът е "Никога не гъделичкай спящ дракон" на латински./ (2005)
Ако трябва да избере предмет, авторката би преподавала защита срещу Черните изкуства, защото е най-полезно. (2005)
Мислоемите пресъздават цялата случка, с всички детайли, дори онези, които човекът, на когото са спомените, не е забелязал първоначално. (2005)
Зоомазите няма как да знаят какво животно ще бъдат, докато не се трансформират за първи път. (2005)
Патронусът е нещо като дух-пазител. (2005)
По време на битка магьосниците могат да се магипортират ако стане твърде опасно. (2005)
Очилата не могат да те предпазят от погледа на базилиска. Фотоапаратите могат, защото в тях има множество лещи. (2005)
Авторката е публикувала веднъж в сайта Мъгълнет, но никога не пише коментари. (2005)
Роулинг признава, че петата книга е трябвало да бъде по-кратка, но е изхабила много енергия за края. (2005)
Авторката нарича деветата глава от четвъртата книга ("Черният знак") "Прокълнатата глава", защото била много трудна за написване. (2005)
Авторката никога не е мислела да убие Хари преди края на седмата книга, но казва, че разбира защо някои автори убиват главните си герои - според нея го правят, за да не може други автори да продължат да пишат техните истории след смъртта им. (2006)
В огледалото Еиналеж Хърмаяни би видяла тримата герои живи и здрави и Волдемор победен. (2006)
Мъгълите не могат да варят отвари, защото в някой момент трябва да използват пръчка, (2006)
Ако мъгъл случайно се сдобие с магическа пръчка, може да предизвка инцидент. Пръчката изважда на повърхността каквото е в човека. За да работи правилно, трябва да имаш магически способности. (2006)
Майсторите на магически пръчки могат да избират какви сърцевини да използват, според това кои са популярни в техните държави. Оливандър е избрал трите си любими от дълъг списък със сърцевини. (2006)
Роулинг пише последната глава на седмата книга още през 1990 г. (2006)
Авторката се е вдъхновила от пубертета на сестра си когато пишела сцени за Хари. (2006)
Стенещата Миртъл е била в "Рейвънклоу". (2007)
Том Риддъл е роден на 31 декември /козирог/. (2007)
Хари не е като Тонкс, инциденти, свързани с бърз растеж на косата му и пр., описани в първата книга, се дължат на неконтролируеми изблици на магия, каквито повечето магьосници имат като деца.
Първоначално фамилията на Хърмаяни била Пъкълс (Puckles), но Джоан Роулинг решила, че не ѝ отива и го сменила.
В много, много ранна версия на първата книга, родителите на Хари живеят на остров когато Волдемор ги открива. Родителите на Хърмаяни са наблизо в някаква лодка и виждат експлозия. Когато отиват да проверят какво става, откриват телата на Потърови.
Авторката нарочно пази родителите на Хърмаяни в сянка, защото са наистина съвсем обикновени хора. Ако Хърмаяни имаше сестра (както било предвидено първоначално), тя е щяла да бъде мъгъл.
Първите герои, които Роулинг създава са Хари, Рон, Почтибезглавия Ник, Хагрид и Пийвс. После измисля "Хогуортс".
Префектите могат да отнемат точки. Рон не е разбрал добре в петата книга.
Червената коса на Рон не означава, че няма да има късмет в живота /явно авторката има предвид някакво суеверие, разпространено сред англичаните/, а просто Роулинг харесва червенокосите хора.
Бащата на Дийн Томас е бил магьосник, убит от смъртожадните, защото отказал да се присъедини към тях. Роулинг предпочела да обърне повече внимание на историята на Невил и не пише много за Дийн.
Невил и Луна са много различни, въпреки че и двамата са аутсайдери. Това обаче не е достатъчно, за да породи любов между тях. Невил винаги е смятал странностите на Луна за притеснителни.
Белатрикс Лестрандж и съпругът ѝ не са искали да убият Невил, а са преследвали родителите му, защото са аврори. Те не са знаели за пророчеството на професор Трелони.
Теодор Нот е отгледан от баща смъртожаден, който е вдовец. Той е умен самотник, който няма желание да се включва в банди, включително в тази на Малфой.
Мафалда е името на братовчедка на Уизли, която е трябвало да се появи в 4-та книга, Героят ѝ не е развит в книгите, защото Роулинг решила вместо това да пише повече за Рита Скийтър.
Във втората книга апаратът на Колин Крийви работи добре в "Хогуортс", защото някакси е попил от магическата атмосфера наоколо, а снимките се проявяват с помощта на магическа отвара и така се движат.
Дъмбълдор повече не кара учениците да пеят хогуортската песен за първия учебен ден след първата книга, защото усеща, че времената стават все по-мрачни и песента вече не е подходяща.
Членовете на Ордена на феникса си предават съобщения чрез патронуси. Дъмбълдор е научил всеки от тях как се прави.
Когато Хитроумната карта обижда Снейп, не се виждат надписи по картата, а се чува гласът на Рог, все едно че го е записал в нея.
Роулинг е направила Лупин върколак като метафора за това как хората в реалния свят реагират на някоя болест или недъг.
Роулинг си представя Флитуик като много дребен възрастен мъж и била учудена, че във филмите са го направили да изглежда като таласъм. Сред предците на Флитуик обаче наистина има и таласъм.
Мадам Пинс е толкова лоша, защото ако библиотекарката беше мила и добра, това щеше да развали голяма част от историите в книгите. Вместо това Хърмаяни трябва сама да открива отговорите в библиотеката.
Пийвс не е призрак, той никога не е бил жив магьосник. Той е просто неразрушим дух на хаоса, достатъчно плътен, за да взима разни неща и да ги хвърля, или да дъвче дъвки.
В оригиналния ръкопис на 4-та книга, от пръчката на Волдемор първо излиза Лили, а после Джеймс, както са умрели в обратен ред, но американският ѝ издател я подвежда, че трябва да е обратното и тя го променя, затова е отпечатан грешният вариант.
Авторката маха герой на име Мопси - любителят на кучета от 4-та книга. В първоначалният вариант на книгата, той приютява Сириус в къщата си в Хогсмийд. Вместо това Сириус се скрива в пещера.
Фред и Джордж никога не са забелязали Питър Петигрю на Хитроумната карта, защото не са знаели кой е той, а и е бил една от множество точици.
Преди сватбата фамилията на Моли Уизли била Прюет. Нейни близки са били убити от Волдемор.
Джини Уизли (всъщност цялото ѝ име е Джиневра) е първото момиче, което се ражда в семейството, от векове.
Артър Уизли има двама братя.
Фред и Джордж са родени на 1-ви април.
Имената на Фред и Джордж не са взаимствани от имената на близнаците в "Отнесени от вихъра", а са избрани така, че да отиват на старомодните имена на останалите от семейство Уизли.
Братята Прюет са братя на Моли Уизли, убити от Волдемор, но тяхната история не е толкова важна, освен може би за да обясни страха на Моли за децата ѝ.
Роулинг два пъти е махнала от книгите сцена, в която Теодор Нот отива на гости на Драко.
Смъртожадните някога са били наричани "The Knights of Walpurgis". /не знам какво е това/
Шофьорите на "Среднощния рицар" - Ърни и Станли са кръстени на двамата дядовци на авторката.
Роулинг коментира, че гробищата са чудесни места за избор на имена на герои за дадена книга.
Има няколко варианта за първа глава на 1-та книга, които авторката е отхвърлила. В един от тях Сириус среща смъртожаден на име Пиритес пред къщата на Потърови.
Когато я питат откъде взема имена на героите си, Роулинг казва, че ползва за вдъхновение мемориали от войните, надгробни плочи, телефонни указатели, табели пред магазините, имена на светци, книжки с имена за новородени и др. Също така понякога измисля сама имената.
Ирландските куидични играчи от 4-та книга са кръстени на хора, които авторката познава.
В началото било предвидено да има само седем предмета в "Хогуортс".
Повечето деца-магьосници се обучават във вкъщи преди "Хогуортс", защото можело без да искат да проявят магическите си способности пред мъгъли ако ходят на училище.
Крукшанкс не е зоомаг, но не е и изцяло котарак. Той е наполовина нийзъл. /Нещо като магюосниците при хората. Повече за тези съшества можете да прочетете във "Фантастични животни и къде да ги намерим"./
Множественото число на "патронус" е "патронуси", а не "патрони". /"Патронус" звучи като латинска дума, затова ако следваме латинската граматика, множественото число би трябвало да се образува с "и" накрая./
Оливандър е известен по цял свят с това, че е най-добрият майстор на магически пръчки.
Авторката е избрала повечето от дървесините на магическите пръчки от келтския дървесен календар.
Магьосниците могат да направят така, че никой да не може да ги проследи, така че няма да има резултат ако просто пуснеш писмо по сова на въпросния човек и я следваш.
В един от вариантите за първа глава на първата книга, мъгъл предава семейство Потър.
Като в "Макбет", пророчеството на професор Трелони предизвиква събития, които иначе не биха се случили. Всъщност според Роулинг повечето пророчества работят така.
Пророчествата обикновено могат да се интерпретират по много различни начини. Това е най-хобавото и в същото време най-лошото при тях.
Докато пише шестата книга, авторката има чувството, че шестият и седмият том са две части на една книга.
Роулинг написала 13 версии на деветата глава на четвъртата книга.

Това са повечето по-интересни изказвания на Джоан Роулинг за поредицата. Последните от тях нямат година, защото не са взети от интервюта, а от официалния сайт на авторката (най-вероятно предишния, ако някой си го спомня беше в зелени нюанси и изглеждаше много по-готино от настоящия...).

Надявам се в настоящия текст всеки да е намерил поне по едно-две неща, които да не е чувал преди. (За мен например това с острова и родителите на Хърмаяни беше ново. Наистина щеше да е много странно ако беше останало така).

И последно - възможно е да не съм се справила съвсем добре с превода на някои от нещата. Не мисля, че съм сбъркала смисъла, но може някои от изреченията да не звучат много добре на български (извинете за което). Затова препоръчвам да посетите сайта, от който съм взела цялата тази информация и да прочетете истинските цитати в оригинал на английски.








- 5 -