четвъртък, 15 юни 2017 г.

Глупост или истинска наука е пророкуването?

Преди време попаднах на статия в Мъгълофобия, която засяга темата за професор Трелони и нейните спорни пророчески умения и се замислих за пророкуването като наука. Спомних си, че съм преглеждала различни коментари и теории в мрежата за това, че повечето от пророчествата на странната учителка, дори най-неправдоподобните, накрая все пак се сбъдват.

Обяснението беше, че професор Трелони е пра-пра-пра-внучка на известната пророчица Касандра. В гръцката митология това е името на жена, която виждала бъдещето, но била прокълната никой да не вярва на нейните пророчества. Затова се чудя дали и случаят на професор Трелони не е такъв? Джоан Роулинг доста добре обмисля всяка подробност от историята, дори и имената на героите носят някакво значение, така че нищо чудно точно това да е имала наум за Трелони. Между другото, първото ѝ име Сибила също означава „пророчица“.


По-надолу можете да прочетете част от анализите, които намерих в Интернет, а вие сами преценете дали ви звучат логично или не.

1. Може би най-разпространеното (като изключим двете за Хари и Вие-знаете-кого) е пророчеството от третата книга, което Трелони прави по време на Коледната вечеря в Хогуортс. Тогава тя обявява, че ако 13 души вечерят заедно, седнали на една трапеза, първият, който стане, ще бъде първият, който ще умре. Това звучи повече като суеверие, отколкото като пророчество, а и първият, който става от масата тогава е или Рон, или Хари (не става ясно, тъй като и двамата се изправят едновременно), а двамата оживяват до края на поредицата. Само че това, което повечето читатели пропускат е, че Рон държи Скабърс в джоба си, т.е. преди Трелони да седне на масата, на нея вече има 13 души. Дъмбълдор е първият, който става, за да посрещне Трелони и (случайност или не), той е и първият, който умира в шестата книга.

2. Това суеверие се потвърждава още веднъж в петата и отново в седмата книга. В пета глава на Орденът, 13 души вечерят на една трапеза, а първият изправил се е Сириус... След битката над Литъл Уингинг в Даровете, всички оцелели се събират на една маса, за да почетат паметта на Лудоокия. На трапезата отново има 13 души, а първи става Лупин, тъй като иска да се върне и да потърси тялото. От присъстващите той първи загива на края на книгата по време на Битката за "Хогуортс".

3. В Огнения бокал Трелони прави две предсказания – в началото на годината и преди Коледната ваканция. И двете се сбъдват. В първото казва на Хари: „За жалост виждам, че те чакат много трудни дни. Страхувам се, че онова, от което изпитваш ужас, ще се случи… и то по-скоро, отколкото предполагаш…“, което може да се отнася за завръщането на Вие-знаете-кого на власт. Във второто пък може би без да иска предрича смъртта на Седрик като казва: „смъртта се приближава все повече, кръжи като хищник все по-ниско… все по-ниско над замъка…“.

4. В Орденът Ъмбридж предизвиква Трелони да ѝ предскаже нещо и преподавателката толкова се шокира, че успява да я предупреди само, че е в голяма опасност. Е, не знам дали това може да се приеме за истинско пророчество, но на края на книгата все пак Ъмбридж е нападната от кентаври. Ако това не ви се струва опасно...

5. В Нечистокръвния принц Трелони поглежда картите и предупреждава Хари: „…поразената от мълния кула. — прошепна тя. — Гибел. Бедствие. През цялото време приближава…“ Главата, в която Снейп убива Дъмбълдор се казва „Ударената от светкавица кула“. Едва ли това е случайно съвпадение, а по-скоро авторката потвърждава, че думите на Трелони са се сбъднали.

6. В същата книга, Трелони отново гледа на карти и вижда бъдещето, но не разбира всичко, затова е убедена, че не е разчела правилно знаците. Тя разбърква картите отново и отново, но получава същия резултат. Ето какво всъщност вижда пророчицата:
Първата карта е двойка пика, която означава „Сблъсък, конфликт“.Това може да се отнася за нейния конфликт с кентавъра за позицията на преподавател по пророкуване или за нейния конфликт с Дъмбълдор на същата тема. А може и да става дума за конфликта между Хари и Вие-знаете-кого.
Втората карта е седмица пика, която означава „Зла поличба“. Това може би е картата, която предшества „Ударената от светкавица кула“ (тук се намираме още в началото на книгата).
Следва десятка пика – „Насилие“, което може да се тълкува като пророчески проблясък за събитията от края на книгата (нахлуването на смъртожадните в "Хогуортс").
Последната карта Трелони изтегля, защото е убедена, че предишните три са погрешно възприети от нея. Тя обаче ни дава най-ясната досега подсказка: Вале пика – „смугъл младеж, вероятно в беда, не харесва питащия…“. Най-вероятно това се отнася или за Малфой, или за самия Хари, който се крие зад статуята до нея и определено не харесва преподавателката особено.
Нещо повече за избраната от Роулинг комбинация от карти пики (или мечове) при картите Таро символизира желанието да се разкрие истината, а това може да е още един намек за читателя да вземе под внимание казаното от Трелони в този момент.


А сега нека разгледаме някои от останалите пророчества, направени (съзнателно или не) в книгите от други герои.

7. Във Философския камък, Хари за първи път среща кентаври. Когато Хагрид ги пита дали са виждали нещо необичайно, те му отговарят само, че Марс грее силно тази вечер. В римската митология Марс е богът на войната, така че кентаврите предричат война. Което всъщноат наистина се случва.

8. В Затворникът от Азкабан по време на годишния изпит Хари гледа в кристалното кълбо и си измисля (както обикновено). Интересното е, че без да иска прави истински предсказания: казва, че вижда хипогриф и той си лети свободен. Всички знаем какво се случва наистина в края на книгата...

9. „— Ето тук виждам някакъв разкривен кръст… — започна той и погледна в „Разбулване на бъдещето“. — Това означава, че те чакат „изпитания и страдания“… Много съжалявам. Ама ето тук има нещо като слънце… което значи „голямо щастие“… тъй че ще страдаш, но ще бъдеш и много щастлив…“ – Това вижда Рон в чашата на Хари (отново в третата книга) и се оказва напълно прав. Дали и това не е неволно пророчество?
Тук съм допуснала грешка - това са думи на Хари, който гледа в чашата на Рон, а не обратното, както съм написала. Въпреки това реших да оставя номер 9, защото и на Рон не му беше леко когато пътуваше с Хари например, по време на последната книга, нито когато почина Фред.

10. „Може би ще работиш в Министерството на магията. — Той завъртя чашата. — Това пък прилича повече на жълъд… Какво ли може да е? — Той се зачете в своята книга. — „Неочакван късмет, злато.““ – продължава Рон и отново познава и за двете – в края на следващата година Хари печели Тримагическия турнир и неочаквано получава злато.


И така, в заключение мога да кажа, че пророкуването е една доста сложна наука, а най-интересното е, че явно най-точните предсказания идват когато най-малко очакваш или по-скоро ако въобще не знаеш, че си на път да направиш истинско предсказание. Във всеки случай професор Трелони има доста добри попадения (а тук дори не споменаваме двете ѝ "истински" пророчества за Хари), така че мисля да не избързвам да я обявявам за измамница. Вие как мислите?





2 коментара:

Unknown каза...

Има грешка в точка номер 9 - Хари вижда разкривения кръст и т.н. в чашата на Рон, а не обратното.

Sylvie Niki каза...

Поправено, благодаря! :)