Неофициалната предистория на "Хари Потър"


Неофициалната предистория на „Хари Потър“ е кратка (само 800 думи) написана на ръка върху картичка история от Джоан Роулинг. Продадена е на търг за 25 000 паунда на благотворително събитие в Уатърстоун, за целите на което всъщност авторката я написва. Парите отиват за английския ПЕН-клуб (организация на авторите) и за една от асоциациите за борба с дислексията. Историята е публикувана онлайн на 11 юни 2008 г. Действието се развива три години преди раждането на Хари Потър и разказва една случка от живота на Джеймс Потър и Сириус Блек. 
„Въпреки че когато седнах да пиша, се почувствах малко като човек, преодолял някаква зависимост, който отново се връща към предишните си навици, думите се изливаха от ръката ми с плашеща лекота. НЕ смятам да пиша предистория, точно това написах и върху самата картичка. Просто си помислих, че това е най-добрият начин да спечеля пари за две наистина благородни каузи.“ – Дж. К. Роулинг 
През май 2017 г., картичката, на гърба на която е написана историята е открадната. Въпреки призивите на Джоан Роулинг и на местната полиция, тя така и не бива върната.

Ето и моят опит за превод на историята.


Мотоциклетът се движеше с превишена скорост и толкова рязко взе завоя в тъмнината, че и двамата полицаи в преследващата го кола ахнаха. Сержант Фишър удари с широкия си крак спирачката, като си мислеше, че момчето, седящо в коша на мотоциклета, със сигурност ще бъде изхвърлено под колелата; мотоциклетът обаче успя да завие без да се лиши от нито един от пътниците си, а вместо това изчезна в тясната странична уличка, последван от премигваща опашата червена светлина.
Сега ги спипахме! – провикна се полицай Андерсън развълнувано. – Това е задънена улица!
Залягайки над волана и сграбчвайки скоростния лост, Фишър одраска половината боя на колата, докато я пришпорваше в надпревара нагоре по улицата.
Taм, в светлините на фаровете стоеше плячката им, най-накрая неподвижна след четвърт-часово преследване. Двамата мотоциклетисти бяха хванати в капан между високата тухлена стена и полицейската кола, която се приближаваше към тях като ръмжащ хищник със светещи в тъмното очи.
Имаше толкова малко разстояние между вратите на колата и стените на улицата, че Фишър и Андерсън трудно успяха да излязат от превозното средство. Беше им унизително да трябва да се провират заднешком като раци към престъпниците. Фишър затътри пищния си корем покрай стената, закачайки копчетата на ризата си и накрая изкърти страничното огледало с гърба си.
Слез от мотоциклета! – изрева той на подсмихващите се младежи, които седяха в мигащата синя светлина, сякаш ѝ се наслаждаваха.
Те изпълниха заповедта. Фишър се освободи най-накрая от счупеното странично огледало и ги огледа. Изглеждаха към края на тийнейджърските си години. Шофьорът имаше дълга черна коса; нахалният му привлекателен външен вид неприятно напомняше на Фишър за оня безделник, свирещ на китара, който беше гадже на дъщеря му. Второто момче също имаше черна коса, само че беше къса и стърчеше във всички посоки; то носеше очила и се усмихваше широко. И двамата бяха облечени с тениски, на които беше изобразена голяма златна птица – по всяка вероятност логото на някоя оглушителна бездарна рок банда.
Нямат каски! – кресна Фишър, сочейки ту едната открита глава, ту другата. – Превишаване на скоростта със… значително превишаване на скоростта! (Всъщност отчетената скорост беше по-голяма, отколкото Фишър бе подготвен да приеме, че един мотоциклет може да развие). – Отказват да спрат пред полицията!
Бихме се радвали да спрем да си побъбрим – каза момчето с очилата – само че се опитвахме да…
Не се прави на умен -  и двамата ще си имате сериозни неприятности. – изръмжа Андерсън. – Имена!
Имена? – повтори дългокосият мотоциклетист – Ъъ, ами да видим. Уилберфорс… Батшеба… Елвъндорк…
И хубавото на последното е, че може да се използва и за момче, и за момиче. – каза момчето с очилата.
О, имате предвид НАШИТЕ имена? – попита първият, когато Андерсън се разтресе от ярост. – Трябваше да уточните! Това тук е Джеймс Потър, а аз съм Сириус Блек!
Нещата ще ти се видят доста черни след минута, ти малък, лигав...
Но нито Джеймс, нито Сириус го слушаха. Изведнъж и двамата застанаха нащрек като ловни кучета и зяпнаха през Фишър и Андерсън над покрива на полицейската кола, в тъмната паст на алеята. След това с идентични плавни движения посегнаха към задните си джобове. За един миг двамата полицаи си помислиха, че виждат отблясъците на пистолети, насочени към тях, но след секунда разбраха, че мотоциклетистите са извадили не друго, а...
Палки за барабани? – присмя се Андерсън. – Мислите се за много забавни, а? Добре, арестувани сте по обвинение за…
Но Андерсън така и не успя да назове обвинението. Джеймс и Сириус бяха извикали нещо неразбираемо и лъчите от фаровете се бяха размърдали.
Полицаите се огледаха и след това отстъпиха назад. Трима мъже летяха – наистина ЛЕТЯХА – над улицата върху метли – и в същия момент полицейската кола се изправи на задните си гуми.
Коленете на Фишър се подкосиха и той се свлече на земята; Андерсън се спъна в краката на Фишър и падна върху него; чуха мъжете на метлите да се удрят в изправилата се кола с шумни звуци – ТУП - ПРАС – ПУК – и да падат безжизнени на земята, докато дървени парчета от метли се посипваха върху тях.
Моторът на мотоциклета отново се съживи и изрева отляво. С отворена уста Фишър едва събра сили да погледне назад към двамата младежи.
Много благодаря! – провикна се Сириус някъде над двигателя. – Задължени сме ви!
Да, радваме се, че се запознахме! – каза Джеймс – И не забравяйте Елвъндорк! Подходящо е и за двата пола!
Земята се разтрепери под тях с оглушителен звук и Фишър и Андерсън ужасени се хвърлиха с протегнати един към друг ръце; тяхната кола тъкмо се бе приземила на земята. Сега беше ред на мотоциклета да изръмжи. Пред невярващите очи на полицаите, той полетя. Джеймс и Сириус се стрелнаха в нощното небе, а опашката от светлина след тях заблещука като рубин и изчезна.