Предговор от Даниел Радклиф, Рупърт Гринт и Ема Уотсън


Често ме питат как ми е повлияло участието в сагата „Хари Потър“. Какво е да израснеш на снимачната площадка? Как филмите са ви променили? Какво е чувството да сте известен? Съжалявате ли, че не сте имали „нормално“ детство? През годините са ми задавали тези и много други подобни въпроси. Истината е, че никога не съм живял по друг начин, така че онова, което всички смятат за ненормално, за мен беше ежедневие. И оценявам всеки миг от него. 

Екипът зад „Хари Потър“ беше второто ми семейство през половината ми живот. Откакто навърших десет години, чак до двайсет и една. Всеки филм заема специално място в спомените ми, защото те винаги отбелязваха нов етап, преход. Освен това колко момчета на моите години можеха да се похвалят, че са убили гигантска змия, че са рискували живота си, играейки на шах, избегнали са на косъм да бъдат изядени от огромен паяк или да паднат от летяща кола, че са се сражавали със змейове, че са плували в продължение на четиридесет часа, че са се скитали в лабиринт, пълен с опасности, че са целунали момиче, после още едно (е, последното не е толкова необичайно), без да споменаваме битката срещу най-злия магьосник на всички времена? 

Но най-важното за мен е, че „Хари Потър“ е една история за приятелството. Имах привилегията да се запозная и да работя с най-вдъхновяващите и сърдечни хора в света на киното. Сред тях намерих приятели за цял живот. Те ме научиха на много неща през тези десет години. Настоящата книга е поздрав за тях. Благодаря. 

Даниел Радклиф 



Ако има нещо, с което съм горд е, че най-накрая рижавите хора са представени като готини! Не, сериозно, как да опиша колко много тези филми означават за мен? Най-лесно ще е да кажа, че ако ми предложат, бих започнал всичко отначало без въобще да се колебая. Обожавах да играя Рон, обожавах да съм част от семейство Уизли, обожавах всеки ден да идвам на снимачната площадка и да прекарвам време с най-добрите си приятели. Най-вече съм горд, че ми се довериха и ми дадоха тази роля. 

Когато бях малък и ме питаха по какво приличам на Рон, имах цял списък с готови отговори: „Обичам бонбони, страх ме е от паяци, косата ми е рижава“. Или пък „Имам голямо семейство“. Истината е, че за мен Рон е истински герой. Той винаги е готов да помогне на приятелите си, понякога мърморейки, но все пак е там. Рон е този, който винаги може да разкаже забавна история, за да разсее напрежението в някоя драматична ситуация. Когато нещо го плаши, той захвърля страха си настрана, за да защити хората, които обича. За мен това е върховна проява на смелост. 

Наистина нищо не бих променил от тези десет години… освен може би плетения пуловер, от който ме сърбеше навсякъде (Рон наистина има нужда от промяна на стила). А, и също това, че Ема ме побеждаваше когато играехме на пинг-понг през почивките. Невероятно горд съм, че участвах в това приключение и че се превъплътих в Рон Уизли – брат, син, най-добър приятел на Хари Потър и да си го кажем направо – най-готиният „джинджър“. 

Рупърт Гринт 



Бях на девет години когато се явих на кастинга за ролята на Хърмаяни и тъкмо бях навършила десет когато започнаха снимките на първия филм. Този спомен ми се струва толкова далечен, че ми е трудно да повярвам, че съм същия човек! Предполагам, че в много отношения съм се променила: вече не съм дете, а жена. Това, което обаче съвсем не се е променило, е любовта ми към историята и към героинята Хърмаяни. Без никакво съмнение тя е моят любим герой и точно аз я играя! Каква късметлийка съм! 

Странното е, че когато погледна назад помня, че непрекъснато повтарях, че нямам нищо общо с Хърмаяни, най-вече с плисираната ѝ пола или дебелия чоропогащник. Навремето този стил на обличане ми се струваше остарял. Но докато растях, забелязах, че двете си приличаме повече, отколкото си мислех и че това да ме сравняват с нея можеше да се приеме като комплимент. Хърмаяни е добра и приятелка, лоялна и откровена, безстрашна и решителна, която не се страхува да се бори за своите убеждения. Напълно споделям нейната жажда за знания и бих била много щастлива ако можех да притежавам дори половината от нейните качества. Момичетата не бива да се страхуват да бъдат умни! 

Това, че растях в света на „Хари Потър“ се отрази негативно върху учението ми и понякога го правеше много трудно, но все пак нищо не бих променила от това за нищо на света. Много се гордея с тези филми и съм благодарна на режисьорите, екипите, партньорите ми, от които научих толкова много и с които имаме толкова скъпи спомени. И накрая едно огромно благодаря на Джо Роулинг, че ми даде тази невероятната възможност. 

Ема Уотсън