Алхимия

От Дж. К. Роулинг

Алхимията (търсенето на философски камък, който да превръща обикновен метал в злато и да дава на притежателя му вечна младост) някога се е смятало за истинско и възможно. В същото време основната цел на алхимията може би е по-сложна и по-малко материалистична, отколкото изглежда на пръв поглед. 

Според едно от тълкуванията на „инструкциите“, оставени от алхимиците, търсенето символизира духовно пътуване, водещо алхимика от невежеството (обикновения метал) към просветлението (златото). Изглежда съществува мистичен елемент в работата, с която се занимава алхимикът, който я различава от химията (на която е без съмнение едновременно предшественик и подразделение). 

Цветовете червено и бяло се споменават много пъти в древните текстове по алхимия. Едно от тълкуванията е, че те, както обиковения метал и златото, представят двете различни страни на човешката природа, които трябва да се помирят. От тази идея бяха вдъхновени двете първи имена на Рубиъс (червен) Хагрид и Албус (бял) Дъмбълдор. Тези двама мъже, и двамата ужасно важни за Хари, за мен показват двете страни на идеалната бащина фигура, която той търси; първият е топъл, практичен и див човек, а вторият е внушителен и някак откъснат от света. 

Въпреки че в библиотеката на „Хогуортс“ има книги за алхимията и винаги съм си представяла, че те се изучават от много умните ученици през шестата или седмата им година, Хърмаяни, съвсем нетипично за нея, пренебрегва тази възможност. Може би чувства (както вероятно и Хари, и Рон), че не само, че нямат желание да създадат нов философски камък, а и биха били щастливи никога повече да не видят такъв докато са живи.