Богърт

От Дж. К. Роулинг

Богъртът е променящо вида си създание, което ще приеме формата на онова, което най-много плаши човека, който го срещне. Не се знае как изглежда богъртът когато никой не го гледа, но той продължава да съществува, като обикновено доказва своето присъствие с дрънчене, клатене и драскане по предмета, в който се крие. Богъртите особено харесват тесни пространства, но могат да бъдат видяни да се реят също из гората или в тъмни ъгли.

Колкото по-страхлив е човек, толкова по-уязвим е за богъртите. Мъгълите също усещат присъствието им и дори могат да ги зърнат за миг, въпреки че изглежда по-малко вероятно да успеят да ги видят изцяло, а и лесно се убеждават, че богъртът е бил прод на въображението им.

Както и полтъргайстът, богъртът не е и никога не е бил жив. Той е едно от странните не-същества, които населяват магьосническия свят и които нямат еквивалент в мъгълското измерение. Богъртите могат да бъдат прогонени, но неизбежно други богърти ще се появят на тяхно място. Както полтъргайстите и ужасяващите диментори, те изглежда се раждат и поддържат от човешките емоции.

Заклинанието, с което се побеждава богърт може да се окаже сложно, защото се състои в това да превърнеш създанието в смешен образ, така че страхът да бъде изместен от смях. Ако правещият заклинанието успее да се засмее на висок глас на богърта, той ще изчезне на мига. Заклинанието, което се произнася е „Ридикулус“, а целта е да принуди богърта да приеме по-малко заплашителна и да се надяваме, комична форма.

Известни богърти са старецът от Кантърбъри (за когото местните мъгъли мислели, че е луд отшелник-канибал, който живее в пещера, а в действителност се оказал особено дребен богърт, който се научил как да имитира звуци от ехо); Побойникът-богърт от стария град в Лондон (богърт, който приел формата на гангстер-убиец и се скитал из тъмните улички на Лондон през деветнайсети век, но бил преобразен в хамстер с едно просто заклинание); и Пищящият богърт от Стратъли (шотландски богърт, който се хранел със страховете на местните мъгъли и стигнал дотам, че се превърнал в слоноподобна черна сянка със светещи бели очи и който Лайъл Лупин от Министерството на магията накрая хванал в кибритена кутийка).