"Светкавицата"

От Дж. К. Роулинг

В края на 20-ти век, компанията за състезателни метли модел „Нимбус“ доминира над конкуренцията. Продажбите на модела “Нимбус две хиляди и едно“ надхвърлят три пъти продажбите на всички други метли от висок клас взети заедно. 

Дизайнерите на „Нимбус“ не подозират, че се разработва метла, която ще ги измести от първото място за по-малко от 12 месеца след пускането ѝ на пазара. Това е „Светкавицата“, строго секретен проект, разработен от Рандолф Спъдмор (син на Абъл Спъдмор от „Елерби и Спъдмор“, създали “Пожар“ през 1940 и „Бързосъчка“ през 1952, полезни метли, които обаче никога не се сдобиват с популярност). 

Рандолф, способният и иновативен дизайнер на метли, е първият, който използва части от таласъмско желязо (включително за подложките за крака, за стойката и за обръчите около клонките), тайните на което не са напълно разкрити, но което изглежда придава на „Светкавицата“ допълнителна стабилност и мощност в случай на неблагоприятни атмосферни условия, а и върви в комплект със специални не-хлъзгащи се подложки за краката, което е особено предимство за куидичните играчи. Дръжката е от полиран абанос, а клонките са от бреза или лешник, взависимост от личните предпочитания на собственика (брезата е известна с това, че позволява по-голяма засилка при високите изкачвания, докато лешникът е за онези, които предпочитат по-голямата чувствителност при управление). 

Светкавицата“ е скъпо струваща метла и Хари Потър е сред първите притежатели на такава. Тя продължава да се произвежда в сравнително малки количества, донякъде защото таласъмите, които участват в изработването на патентованото желязо, са склонни да стачкуват и да протестират при най-малката провокация.