Призрачни сюжети

От Дж. К. Роулинг 

Това е лично мой израз, който няма нищо общо с историите за смъртта. 

През седемнайсетте години, в които планирах и писах седемте книги за Хари Потър (без да споменавам Куидичът през вековете, Фантастични животни и къде да ги намерим и Приказките на барда Бийдъл), създадох купища информация за магьосническия свят, която никога не се появява в книгите. Харесваше ми да знам тези неща (което беше добре, защото не можех да спра въображението си да измисля още и още) и често когато имах нужда от някоя подробност, я имах готова, заради подробния контекст, който бях развила. 

Също така се хванах, че измислям истории за второстепенните (или дори епизодичните) герои, които бяха излишно подробни. Мъчно ми е за сюжетите, които измислих за някои много по-важни герои, но които трябваше да жертвам заради осовната история. Мислено нарекох всички тези сюжети „призрачни“, лично мой израз за всички неразказани истории, които понякога ми се струват толкова истински, колкото и публикуваните. Случвало ми се е да разговарям с читател и той да ме накара да спомена призрачен сюжет; тогава за части от секундата по лицето му преминава смайване, сякаш се пита дали случайно не е пропуснал двайсет страници. Извинявам се на всеки, когото може да съм заблудила по този начин; проблемът е буквално в главата ми.