Мерни единици

От Дж. К. Роулинг


Точно както британските вещици и магьосници не използват електричество или компютри, те не са възприели и международната система от мерни единици. Те не се ръководят от решенията на мъгълското правителство, така че когато започва процесът на осъвременяване на метричната система (преминаване към десетичната мерна система) през 1965 година, вещиците и магьосниците просто пренебрегват промяната. 

Вещиците и магьосниците не са против сложните уравнения, които все пак те могат да сметнат чрез магия, така че не намират за неудобно да измерват теглото в унции, фунтове и стоуни; разстоянието в инчове, футове и мили; или да плащат за стоки в кнутове, сикли и галеони. 

Бележките на авторката 

Когато ръкописът на “Хари Потър и Философският камък” за първи път бе приет за публикуване във Великобритания, редакторът ме посъветва да сменя всички мерки със съвременните мерни единици, което било стандартната практика на издателството. Аз отказах тази промяна, тъй като, поради причините, изброени по-горе, нямаше никаква логика в това. Все пак това не бива да се разглежда като някакво политическо изявление от страна на автора. Аз не съм анти-европеейски настроена, тъкмо обратното, аз съм твърдо за това Великобритания да бъде част от Европа, а и самата аз съм отчасти с френски произход. Нито пък имам нещо против международната система от единици, която е много по-логична от имперската и която определено прави готвенето много по-лесно. Въпреки това, намирам старата система за много по-живописна, по-чудата и затова подхождаща по-добре на обществото, което описвах. 

Решението да запазя имперската мерна система в книгата имаше неочаквано продължение; бях поканена да се присъединя към Британската асоциация за тежести и мерки. Тъй като не съм съгласна, че Великобритания трябва да откаже да използва новата система (както мислят много от членовете на тази асоциация), тъкмо бях на път да изхвърля тази покана в боклука, когато ме осени невероятна мисъл и промени решението ми. Знам, че това, което ще разкажа, не разкрива много добри черти от характера ми, но за миг осъзнах колко много би вбесило сестра ми Ди, ако се присъединях към асоциацията. Ди е най-забавна когато е бясна, а онова, което най-много я вбесява е старомодното придържане към старите методи заради самите тях или защото Господ е казал, че това е британско и никой чужденец не може да си позволява да ни казва как да си мерим нещата, както твърди тази асоциация. 

Когато членството ми бе оповестено в пресата, сестра ми избухна в наистина задоволително излияние на ярост. Едва успях да спра да се смея, за да й обясня, че съм се присъединили само за да я дразня. Това я направи почти неспособна да говори, поради възмущението й, което пък беше дори още по-забавно. Честно казано, съмнявам се някой да се е забавлявал толкова на цената на една пощенска марка.