Законът на Рапапорт

От Дж. К. Роулинг

През 1790 г. петнадесетият президент на Магическия конгрес на САЩ (МАКУСА) Емили Рапапорт въвежда закон, който цели да раздели напълно обществото на магьосниците от това на немагите. Това е последствие от едно от най-сериозните нарушения на Международния указ за секретност, довело до унизителното порицание на МАКУСА от страна на самата Международна конфедерация на магьосниците. 

Накратко, в катастрофата е замесена дъщерята на доверения Пазител на съкровището и драготите на президент Рапапорт (драготите са американската магьосническа валута и Пазителят на драготите, както предполага името, е нещо като еквивалент на Секретар на хазната). Аристотел Туелвтрийс е компетентен мъж, но дъщеря му Доркус е колкото хубава, толкова и глупава. Тя е слаба ученичка в “Илвърморни” и по времето, когато баща й заема важния пост, стои предимно вкъщи и почти не практикува магии, а се интересува предимно от нови дрехи, състоянието на косата си и купони. 

На един пикник Доркус Туелвтрийс се влюбва в красив немаг на име Бартоломю Беърбоун. Доркус не знае, че Бартоломю е потомък на Oчистители. Никой в семейството му не е магьосник, но неговата вяра в магията е искрена и непоклатима, както и убеждението му, че всички вещици и магьосници са зли. 

Без изобщо да подозира за опасността, Доркус приема интереса на Бартоломю към нейните “малки трикове” за чиста монета. Водена от уж невинните въпроси на любимия си, тя му споделя тайните адреси на МАКУСА и “Илвърморни”, заедно с информация за Международната конфедерация на магьосниците и всички начини, по които тези организации се стараят да защитят и скрият магическата общност. 

Събрал колкото може информация от Доркус, Бартоломю успява да открадне пръчката, която тя охотно му показва и я представя на всички журналисти, които намира, а после събира въоръжени другари и тръгва да преследва или още по-добре – да избие всички вещици и магьосници в околността. Бартоломю отпечатва и брошури, посочващи адресите, на които се събират вещици и магьосници, и разпраща писма на видни немаги, много от които смятат, че е необходимо да се разследва дали наистина в описаните места се провеждат “зли окултни пиршества”. 

Замаян от мисията си да разкрие вещерството в Америка, Бартоломю Беърбоун прекрачва границата, като лично стреля по – както сам вярва – група магьосници от МАКУСА, които се оказват просто немаги, имали лошия късмет да излязат от подозрителна сграда, докато той я наблюдавал. За късмет никой не бива убит, а Бартоломю е арестуван и затворен за престъплението без нуждата от намеса на МАКУСА, за огромно тяхно облекчение, защото междувременно те се борят да овладеят огромните поражения, създадени от неблагоразумието на Доркус. 

Бартоломю разпространява листовките си доста добре и няколко вестника го взимат достатъчно на сериозно, че да публикуват снимки на пръчката на Доркус с бележката, че “рита като муле”, когато се размаха. Вниманието към сградата на МАКУСА е толкова голямо, че са принудени да я преместят. Както президент Рапапорт се принуждава да признае по време на публичното изслушване пред Международната конфедерация на магьосниците, че няма как да бъдат сигурни, че умът на всеки един немаг, попаднал на информацията на Доркус е заличен. Проблемът е толкова сериозен, че последиците му се усещат с години. 

Въпреки, че много членове на магьосническата общност водят кампания да бъде затворена доживотно и дори екзекутирана, Доркус прекарва само една година в затвора. Напълно опозорена и шокирана, тя излиза от там в едно напълно променено магьосническо общество и завършва дните си в отшелничество, само с едно огледало и един папагал за компания. 

Неблагоразумието на Доркус довежда до въвеждането на Закона на Рапапорт. Законът на Рапапорт налага строго разделение между общностите на немагите и на магьосниците. Магьосниците вече не могат да се сприятеляват или женят за немаги. Наказанията за дружене с немаги са жестоки. Общуването с немаги се свежда само до необходимото за ежедневните задачи. 

Законът на Рапапорт още повече затвърждава основното културно различие между американското магьосническо общество и това в Европа. В Стария Свят винаги е съществувало известно тайно сътрудничество и общуване между правителствата на немагите и техните магически еквиваленти. В Америка МАКУСА действа напълно независимо от правителството на немагите. В Европа вещиците и магьосниците се женят и сприятеляват с немагите; в Америка немагите все повече се смятат за врагове. Накратко, Законът на Рапапорт вкарва Американското магьосническо общество, вече имащо проблеми с все по-подозрителното немагско население, в още по-голяма нелегалност.