Технологии


От Дж.К. Роулинг 

Когато можеш да призовеш всяка книга, инструмент или живото с едно махване на магическата пръчка и заклинанието „Акцио!:, когато можеш да комуникираш с приятелите и познатите си чрез сова, чрез огъня, чрез патронуса си или чрез омагьосани предмети като например монети, или просто да се магипортираш при него; когато снимките във вестника ти се движат и от време на време някои предмети ти говорят, Интернет не ти изглежда като толкова вълнуващо място. Това не означава, че е невъзможно да намериш магьосник или вещица, които да сърфират в мрежата, въпреки че обикновено го правят подтикнати от снизходително любопитство или в случай, че правят проучвания в областта на мъгълознанието. 

Докато обикновени домашни пособия като миялна или прахосмукачка не са им нужни, някои представители на магьосническото общество се забавляват да гледат мъгълска телевизия и няколко ексцентрици в началото на осемдесетте дори отиват толкова далеч, че основават Магическата британска корпорация за телевизионни предавания с надеждата, че ще могат да си направят собствен телевизионен канал. Проектът се проваля още в началото, когато Министерството на магията отказва да подкрепи излъчването на магьоснически материал през мъгълско устройство, което (имали такова усещане), почти гарантирано нарушавало сериозно Международния указ за секретност. 

Други смятат, напълно оправдано, че това решение е нечестно и непоследователно, тъй като много радио честоти били законно променяни от магьосническата общност и използвани за лични цели, така че редовно да излъчват магьоснически програми. Министерството на магията признава, че мъгълите често чуват случайно някой съвет от рода на как да си окастриш отровната пипокула или как най-добре да премахнеш градинските гноми от зелето, но настояват, че мъгълското население, слушащо радио като цяло изглежда много по-толерантно и лековерно и много по-малко вярва на собствените си сетива, от мъгълите, гледащи телевизия. 

Причините за тази аномалия са разгледани надълго и нашироко в книгата на професор Мордикус Ег „Философия на обикновеното: Защо мъгълите предпочитат да не знаят“. Професор Ег ревностно защитава твърдението, че мъгълите предпочитат да си мсилят, че не са чули правилно нещо, отколкото че халюцинират. 

Има и друга, културна причина магьосниците да избягват мъгълските устройства. Магьосническото общество се гордее с това, че не се нуждае от многото (несъмнено гениални) устройства, които мъгълите са изобретили, за да могат да извършват иначе прости за правене чрез магия дейности. Да напълниш къщата си със сушилни и телефони би било като да признаеш липсата на магически способности. 

Има едно голямо изключение от общата омраза на магьосниците към мъгълските технологии и това са колите (и в по-малка степен моторите и влаковете). Преди приемането на Международния указ за секретност, магьосниците и мъгълите използват един и същ транспорт: кораби и коли, теглене от коне. Магьосническото общество се принуждава да се откаже от колите, теглени от коне когато те започват да излизат от мода. Безсмислено е да се отрича, че магьосниците гледат със завист на бързите и удобни автомобили, които започват да пълнят улиците през двадесети век и накрая дори Министерството на магията закупува няколко коли, променя ги с помощта на различни полезни заклинания и всъщност накрая се оказва, че служителите доста ги харесват. Много магьосници страстно обичат колите и им се радват като малки деца и дори има случаи чистокръвни магьосници, които твърдят, че никога не биха докоснали мъгълско изобретение, да са хващани да крият летящи Ролс Ройси в гаража си. Все пак въпреки екстремната ненавист към всяко мъгълско моторизирано средство за транспорт, Сириус Блек успява да вбеси праволинейните си родители със своята любов към моторите.