Времеврът

От Дж. К. Роулинг 

Въпреки многото мъгълски фантазии на тази тема, пътуването във времето е възможно само в ограничен смисъл на думата дори в магьосническия свят. Макар че темата още е забулена в тайнство – в отдел Мистерии и в момента се правят изследвания – явно е, че магията има своите ограничения. 

Според професор Саул Кроакър, който прекарва цялата си кариера в изучаване на времевата магия в отдел Мистерии „Както изследванията до момента показват, най-дългият период, който може да бъде изживян наново без опасност от сериозна вреда за пътуващия във времето или за самото време, е пет часа. Успяхме да скрием единични заклинания за обръщане на времето в малки омагьосани пясъчни часовници, които могат да бъдат носени на врата от вещиците и магьосниците и завъртани толкова пъти, колкото часа назад искат да се върнат те, заклинанията обаче са нестабилни и зависими от часовниците, в които се намират. Всякакви опити за връщане повече от пет часа назад, са довели до катастрофални вреди за замесените вещици или магьосници. Дълги години никой не можеше да разбере защо пътешестващите във времето, които се връщат много назад, не оцеляват. Всички подобни експерименти са прекратени след 1899, когато Елоиз Минтъмбъл бива хваната в капан в 1402 година за период от пет дни. Сега вече знаем, че нейното тяло е остаряло с пет века когато се е върнала в настоящето и било толкова непоправимо увредено, че тя умряла в Болницата за магьоснически заболявания „Св. Мънго“ малко след като успели да я върнат. Освен това, прекараните пет дни в далечното минало, предизвикали ужасна бъркотия в житейските пътища на всички, които я познавали, и променили курса на живота им толкова драматично, че двайсет и пет от тях изчезнали от настоящето, тъй като се оказало, че не са били родени. 

Не на последно място, имало притеснители знаци по време на престоя на Мадам Минтъмбъл в болницата, които показвали, че самите времеви закони са били сериозно засегнати. Вторникът след нейното появяване продължил два и половина пълни дни, докато четвъртъкът се изтъркулил за четири часа. В Министерството на магията доста се измъчили да потулят това и оттогава са въведени най-строгите закони и глоби за онези, които изучават пътуването във времето.“ 

Дори използването от Министерството на магията на крайно ограничения брой времевръти, е регулирано от стотици закони. Макар и не толкова потенциално опасно, колкото прескачането на пет века, връщането дори на един час може да има драматични последствия и Министерството на магията изисква най-стриктни препоръки, преди да позволи използването на тези редки и могъщи предмети от някого. Голяма част от магьосническото общество ще бъде изненадано да научи, че времеврътите основно са били използвни, за да се разрешават тривиални проблеми, свързани с управление на времето и никога за по-велики цели, защото, както Саул Кроакър ни казва „както човешкият ум не може да разбере времето, така не може да разбере и вредите, които ще предизвика нарушаването на неговите закони.“ 

Всичките запаси от времевръти са разрушени по време на битката в отдел Мистерии около три години след като Хърмаяни Грейнджър получава правото да използва един от тях в „Хогуортс“. 



Бележките на авторката 


Подходих твърде лекомислено към темата за пътуването във времето в „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“. Макар че не съжалявам („Затворникът от Азкабан“ е една от любимите ми книги от поредицата), това създаде множество проблеми за мен, защото все пак ако магьосниците могат да се връщат и да поправят грешките си, какво ще стане с бъдещите ми сюжети? 

Разреших този проблем поетапно. Първо написах как Дъмбълдор и Хърмаяни разсъждават над това колко опасно би било да те види някой от миналото и как опасните последствия от пътуването във времето са толкова, колкото и решенията. След това направих така че Хърмаяни да върне едиствения времеврът, който някога е внасян в „Хогуортс“. Накрая унищожих всички останали времевръти по време на битката в отдел Мистерии, премахвайки възможността вбъдеще да се преживяват наново дори кратки периоди от време. Това е само един пример за това как когато пишеш фентъзи романи, трябва да внимаваш какво измисляш. Зад всяко полезно нещо обикновено се крие някакъв недостатък.